page contents Книжен ъгъл: Джонатан Франзен като певец на дребната буржоазия
Предоставено от Blogger.

Джонатан Франзен като певец на дребната буржоазия

4.11.13

Петко Тодоров

Романът „Свобода” е пореден аргумент за признанието

„У дома брат й беше в задния двор и май жонглираше с отвертки. Сестра й четеше пълните съчинения на Гибън. Другата, която живееше на кисело мляко и репички, се беше затворила в банята и за пореден път си сменяше цвета на косата.”

Характерна сцена от „Свобода” на Джонатан Франзен (изд. „Колибри”, превод Владимир Молев). Историята на въпросната героиня. Тя към момента е гимназистка и изнасилена, но то е само началото.

Нейната история няма как да не е семейна – говорим за дребната буржоазия. И на всички около героинята и семейството й. Влюбване в рок музикант, омъжване за неговия приятел, по-късно връщане към онзи и отново към съпруга.


Франзен е новият абониран американски писател за медийна почит. Има защо. Той може да е който извлича максимума литература от сегашната дребна буржоазия, оттам е патосът в третата дума от заглавието на този вестникарски текст.

Не е лесно. Прословутата Джоан Роулинг („Хари Потър”) опита и се получи средна хубост. Словосъчетанието „средна класа” покри  „дребна буржоазия”, предимно в икономически план, не в етичен. Друг е въпросът защо е добър тон да се заобикаля етичния.

Дребният буржоа се възмущава публично дето комшията изсича несанкционирано прекрасните дървета в двора си – никой няма еднолична власт върху природата.

Той е и който си спестява обаждане в полицията като изнасилят щерка му: мръсникът е от твърде влиятелно семейство.

Дребният буржоа има какво да губи. Съчетанието „дребна буржоазия” е гротескно и трагично. Втората дума в него клони към „душица”, когато се излезе от публичността. Но тъкмо публичността е забележителна.

Образованието за дребния буржоа е легитимност, той е забавен, колоритен, готин, знае кога какво да рече, остроумен е. При едрия буржоа луксът и въображението са несъвместими.

Дребният обича темата „обществен морал”. Моралът е функция на интереса. Дребният буржоа винаги има какво да губи.

Длъжни сме, като чуем някой да се провиква за обществения морал, първо да си помислим за дребния буржоа.