page contents Книжен Ъгъл: Най-поносимият ад на земята
Предоставено от Blogger.

Най-поносимият ад на земята

24.12.13

Петко Тодоров
Писателят Роберт Менасе даде рецепта за Европейския съюз


Роберт Менасе в „Залезът на Европа”: „Европейският съюз е най-поносимият ад на земята”. Австрийският писател решил да пише роман за еврократите – дето работят в Брюксел. Заселил се там с всичкия възможен евроскепсис, почнал да общува с тях, да ги изучава.

И си променил мнението - за служителите в Европейската комисия. Квалифицирани, открити, добронамерени. Менасе наблюдавал работата им, наблюдавал Европейския парламент и Европейския съвет. И открил основния дефект, заради който написал това есе (изд. „Леге Артис”).

Еврократите се назначават, не се избират, не са демократичен продукт.
Избират се участниците в Европейския съвет - ръководителите на 27-те държави членки. Избират се в своите държави, продукт са на демокрацията.

Еврократите работят за интересите на Европа, членовете на Съвета – за интересите на своите държави. По-точно, като се върнат от срещите на високо равнище да изтъкнат по медиите как са измъкнали за страната си най-доброто. Чакат ги нови избори. Още по-точно, те работят за интересите на икономическия елит на своите държави.

За да я бъде Европа е нужна наднационална демокрация, заключава Менасе. Той припомня срещата на върха през март 2010, когато се решавала помощта за Гърция и която наблюдавал на живо.

В един момент Меркел и Саркози напуснали и се затворили в някаква стая. И всички разбрали, че въпросът ще се реши не от останалите 25 в залата, а от онези двамата в онази стаичка. Така и станало. Съветът е вреден, работи срещу Европа.

Диагнозата е проста, важни са аргументите на Менасе. Есето бива да се чете заради тях. Писателят трябва да е малко луд, художествената проза на Менасе е превеждана у нас, но тук е убийствено трезвен.

Културата, акумулирана в есето е необяснима на български. Тя е далече, далече, далече от културата на нашенските професионални политолози. Неизлечимо провинциално ли сме устроени?

Ето, нашата „критическа интелигенция” не намира отговор на съдбовния въпрос дали едни юнаци са ранобудни студенти или ранобудни доносници.