page contents Книжен Ъгъл: "Безмълвният дом" - вторият роман на Орхан Памук е завидно зрял
Предоставено от Blogger.

"Безмълвният дом" - вторият роман на Орхан Памук е завидно зрял

9.12.13

Петко Тодоров

„Безмълвният дом” на Орхан Памук е твърде амбициозен за втори роман (изд. „Еднорог”, превод Розия Самуилова). Писателят го датира от 1980-1983, което ще рече, че го е писал почти едновременно с първия „Джевдет бей и неговите синове”.

Също семейна драма, но съвременна – години на яростно политическо противопоставяне в Турция. Трима внуци пристигат за ваканцията в рибарско градче немного далече от Истанбул при 90-годишната си баба.

Някога нейният съпруг я довлякъл тук, подгонен политически от мегаполиса, издигнали тази къща, той бил лекар, губил времето си в написване на безкрайна енциклопедия. Той отявлен атеист, тя – ревностна мюсюлманка.

Древната дама изживява края на дните си като отчаяна аристократка, прислужва й мъж джудже, което ще се окаже с по-особен статут.

Литературната амбициозност е първо във формата. Всяка от 32-те глави в романа се разказва от някой герой с неговия език и гледна точка. Но Памук успява да го изведе в устойчива линейност.

И второ, докато в „Джевдет бей” се усещаше с нещо дебютантът, макар и само ако човек е чел преди това по-новите му книги, то „Безмълвният дом” е съвсем зрял роман.

Памук разхожда по страниците 6-7 герои, те повече разговарят, отколкото правят нещо кой-знае колко ефектно и то за броени дни, но усещането е, че тук диша обществото на тази страна по онова време. И даже историята на това дишане.

Какво по-конкретно? Ами силно присъствие на младостта. Турция и днес е силно младееща нация. И заедно с това костелива патриархалност с любопитна за по-западния читател иерархизация на отношенията. Още: постоянната им драма на адаптацията към западния живот. Всичко то ще доведе до кървава развръзка.

Добре е, че са живи подозренията за политическите съображения да се даде Нобеловата награда (2006) за литература на Памук. Още по-добре е, че са живи романите му. Те свидетелстват, че независимо защо тя му е дадена, той я заслужава. Най-близкият до нас жив литературен нобелист, поне по географски признак.