page contents Книжен ъгъл: От седмицата: Неизказано, неизвестно, ненаписано
Предоставено от Blogger.

От седмицата: Неизказано, неизвестно, ненаписано

17.12.13

Петко Тодоров

Маргьорит Дюрас говори

„Самотата не се намира, тя се създава. Самотата сама се създава. Аз я създадох. Защото реших, че тъкмо тук трябва да бъда сама, че ще бъда сама, за да пиша книги... Моите книги произлизат от тази къща. От тази светлина също, от парка. От тази светлина, отразявана от блатото. Трябваха ми двайсет години, за да напиша това, което току-що казах” – Маргьорит Дюрас в „Да пишеш”.

Тя говори, разказва, записват я. И други текстове. Излезе заедно с „Това е всичко” (изд. „Прозорец”, превод Мария Георгиева). Което са думите й в болестта от ноември 1994 до края на февруари 1996, часове преди кончината й и записани от Ян Андреа. От тях цитати не стават, прекалено лични са. И не се четат, преживяват се.


Поздравления за художниците Ина Бъчварова и Владимир Венчарски, които нарушиха комерсиалния тон на кориците в демократизираното нашенско книгоиздаване.

Неизвестният Кърт Вонегът

„Последиците от телевизията са сравними с резултата от преминаването на булдозер, след който всичко е хубаво и чисто, идеално изравнено и безжизнено. Но по-добър аналог за влиянието на телевизията в пространствено-времевия континуум е черна дупка, в която дори най-големите престъпления и глупости, дори цели континенти, ако е необходимо, могат да бъдат накарани да изчезнат от съзнанието ни” – Кърт Вонегът в „Късметът на смотаняка” (изд. „Ера”).

По-точно в есето. До него в сборника са и 7 разказа, единият недовършен.
Това е ценното на писателя: точните думи. Разказите са от сорта „с неочакван край”, но неочакваното не е ситуационно. Почти банални истории, неочакваното е, че почти баналните герои намират себе си в края. Изровени от ръкописите на Вонегът. Без претенции за особена митология около находката, което може да мине и за неочаквано.

Четем ненаписани книги

Китайците измислили барута, хартията, книгопечатането, компаса, порцелана, стремето, водното колело, сметалото, сгъваемите чадър и стол, четката за зъби, ветропоказателя, шарнирното бутало, кастинга за държавни чиновници... всичко, което наричаме западна цивилизация.

Как станало така, че не Китай, а Западът направил от тези неща универсалния модел на живот? Джордж Стайнър коментира в „Моите ненаписани книги” (изд. „Изток-Запад”). По повод работата на друг учен – Джоузеф Нийдам. Стайнър не успял да направи от темата своя книга.

Шест са ненаписаните му книги: за ренесансовия писател Чеко д’Асколи, за езиците на ероса, за еврейското самосъзнание, за съвременната просвета, за отношенията с животните. Плюс есе, където четем: „Цензурата, която печалбата налага върху медиите, е равна, ако не и по-разрушителна от онази на политическия деспотизъм”.