page contents Книжен Ъгъл: „Годениците“ или как книжните пирати разориха Алесандро Мандзони
Предоставено от Blogger.

„Годениците“ или как книжните пирати разориха Алесандро Мандзони

28.1.14


Умберто Еко
*

Някой възрастен, ако ви види да четете тази история, ще ви каже да спрете дотук, защото: „Годениците“, истинската книга, написана от Алесандро Мандзони, е голяма досада, скучна и нечетима. Не го слушайте. Много хора смятат, че „Годениците“ е скучна, защото са били задължени да я прочетат в училище към четиринайсетгодишна възраст, а всички неща, които вършим, защото сме принудени, са голяма досада. Но ви уверявам, че книгата е завладяваща.

На Алесандро Мандзони написването на тази история му отнема двайсет години. Започва през 1821 г. (помислете си само – преди почти двеста години) и приключва през 1840 г. Първата история се появява през 1823 г. като „Фермо и Лучия“; но Мандзони не е удовлетворен и се заема да пренапише романа, който излиза със заглавието „Годениците“ през 1827 г. Но и тогава, въпреки големия успех на книгата, Мандзони не е доволен. Отнема му около дванайсет години и окончателното издание излиза между 1840 и 1842 г. с прекрасни илюстрации, които Мандзони обсъжда една по една с художника Гонин.

В това издание Мандзони иска да подобри езика и се вдъхновява от италианския, който се говори във Флоренция (казва, че е „изплакнал дрехите в Арно“), за да успее да бъде разбран по ясен и разбираем начин от всички италианци, които по онова време говорят много и различни диалекти на езика.

Но за това издание има и икономически съображения. В действителност по онова време не са изяснени законите за авторските права, съобразно които който е написал книга, да бъде защитен от договори да получава поне десет процента от всяка продадена бройка. Ако някой публикува отново произведението, без да каже нищо на автора, и следователно без дори да му даде стотинка, имаме това, което се нарича „пиратско издание“.

И така, изданието от 1827 г. постига такъв успех,че през същата година са направени осем пиратски издания и в рамките на десет години излизат цели седемдесет, без да говорим за преводите на чужди езици. Помислете си само – седемдесет издания, купища хора, които четат книгата и казват „колко е добър този Мандзони“, а клетият Мандзони не вижда и пукната пара.

Поради което Мандзони си казва: „Сега ще направя ново издание, ще издавам по една брошура на седмица, с илюстрации, които никой няма да може лесно да изкопира, и така ще им дам да се разберат на пиратите!“
Безнадеждна работа: някакъв издател от Неапол успява да издаде пиратските брошури почти в същите седмици и Мандзони, който отпечатва голям брой копия, не само че нищо не спечелва, но и пропилява свои пари за разходите по отпечатването. Добре че е от добро семейство, макар и да не е много богат, та не умрял от глад.

Защо Мандзони, който досега е писал прекрасни стихове и драми в стихотворна форма, посвещава толкова време на тази история, която изглежда незначителна – за двама годеници, които не могат дасе оженят, но после успяват? И защо история, която се развива през XVII век, тоест във век, далечен несамо за нас, но и за читателите от онази епоха? НоМандзони освен велик писател е и голям патриот:през онези години Италия все още е разединена, а Ломбардия, където той живее, е под влиянието на австрийците.

Това са годините на Възраждането,което завършва с обединението на Италия като нация и сигурно сте чували, че се честват сто и петдесет години от обединението на Италия. И Мандзони, като разказва историята за покорената от чужденците Ломбардия (които по времето на неговата история са испанците, а не австрийците), представя събития, които читателите му чувстват много подобни на своите.

Това обяснява отчасти успеха на книгата, но нее ясно защо завладява и чужденците, или защо през годините историята е заснета от киното, телевизията и дори се появява в комиксите (помните ли Тополино, Годениците-мишоци).Ясно е, че става дума за една красива история, не просто за история.

Когато прочетете книгата, ще видите също, че Мандзони се преструва, че пренаписва някаква тетрадка, открита почти случайно: става дума за средство, използвано от много автори на романи,за да внушат на читателя, че става дума за истинска история. Но всъщност впоследствие се разкрива,че много от героите, за които се разказва в романа, от монахинята от Монца до Безименния, да неговорим за кардинал Федериго и други, наистина са съществували.

Накрая „Годениците“ остава важна за италианските читатели книга, защото в Италия, през изминалите два века, били изписани романи с не особено значима стойност, докато във Франция, в Англия, в Германия се появяват грандиозни творби. И така,книгата на Мандзони е първият голям италиански роман и има огромно влияние над всички следващи писатели. Дори и над онези, които го оценяват като досаден.


*Предговор към "Годениците, преразказана от Умберто Еко" (Сиела, превод Росица Николова), първа книга от поредицата "Запази историята", създадена от Алесандро Барико.