Задава ли се автентичен прочит на соцепохата

Дойчо Бояджиев

Петко Тодоров

Излезе уникален дневник от 1969-а

Дойчо Бояджиев завършва „Дневник от борда на яхтата „Перун” с „Ние бяхме първите” (изд. „Екс-прес”, Габрово). През 1969 монтажник в завода за автомобилни гуми във Видин и бивш моряк сглобява яхта за пътешествие до Куба. Решава първо да я пробва в Черно море.

Млад габровски художник дочува, пише му, че мечтае за море под платна и онзи го взима в екипажа. Стават петима със съпругата на капитана. За месец и половина преплуват от Видин до Одеса и Евпатория и до Варна.

Без радиостанция, спасителна лодка, аптечка, опит. В морето оживяват по едната случайност. Първите нашенци в международни води с такъв съд. Бояджиев изтъква, че били първи и в соцлагера. Той е художникът. Водил си дневник непрекъснато.

Сега дневникът излиза пренаписан с политически коректни коментари за „онези сиви тоталитарни години”. Получило се е неочаквано интригуващо приключенско четиво с всичкия му автентизъм.

Едно издателство се специализира напоследък за пътешественическа книжнина, четивото Бояджиево превъзхожда половината от заглавията му. И е нашенско! И е алтернатива на цялата продукция на неправителствената организация, дето се нагърби да пренаписва „историята на комунизма” у нас и обяви в сайта си, че ще посочва „какво е редно и какво не е”.

Редно е, щом чужди държави плащат, някой да прибере банкнотите, па ако ще и заради ритане по умрял кон. Дневникът на Бояджиев разголва задачата на тези хора: ликвидатори на автентизъм. Преходът се оказа епоха на ликвидационните съвети.

Автентична е примерно картината на ограничена функционалност на парите в онова време. Цялото приключение минава с 50 лв в джоба и те отиват основно за подаръци. Но се задвижват сложни социални мрежи. Изгражда се яхта без пари, оборудва се без пари, храна, провизии, всичко.

Не толкова отсъствието на парите, колкото отсъствието на тяхната мотивационна сила поражда особени отношения и роли. И не само това. Въпросът не е дали е редно, а в познанието за човешката природа. Дано ръкописът на дневника се съхрани.