page contents Книжен ъгъл: Джаред Даймънд пак събра погледа на публиката
Предоставено от Blogger.

Джаред Даймънд пак събра погледа на публиката

2.2.14

Петко Тодоров

Какво можем да научим от традиционните общества

Диабет, хипертония, инсулти, инфаркти, атеросклероза, сърдечно-съдови заболявания и рак са болестите, които морят най-често Първия свят, но са били неизвестни доскоро в страни като Нова Гвинея. Припомня го Джаред Даймънд в „Светът преди вчера” (изд. „Изток-Запад”).

Подзаглавието: „Какво можем да научим от традиционните общества”. Новогвинейците не ползвали сол преди срещата си с белия човек през 1933. Японците са световни шампиони по смъртност от инсулти, а шампионите сред тях са в префектура Акита, които най-обичат солен ориз със солена супа, „а между яденетата - солена туршия”.

20-годишната кампания във Финландия за ограничаване на солта намали със 75-80% случаите на смърт от инсулт и увеличи средната продължителност на живота с 5-6 години.
Известна истина. Има какво да се научи от „традиционните общества”. И не само.

Американците, които се хранят по „италианска” диета дебелеят. Италианците остават стройни. Отговорът: италианците говорят през цялото хранене. Американците го правят мълчаливо, бързо и – в повече. Защото не оставят достатъчно време за освобождаване на хормоните, дето притъпяват апетита.

Разговаряйте между хапките, съветва Даймънд. Той се прочу с „Пушки, вируси и стомана”, където обясни съдбите на обществата и с всяка следваща изява събира погледа на публиката.

Темите в книгата: настройване към опасности, отглеждане на деца, отношение към възрастните, многоезичие, здравословен живот, разрешаване на конфликти, религията, войната...

По-неизвестна истина: бебето в традиционните общества се носи изправено или седнало и с поглед напред, докато западният начин в количка – легнало и обърнато обратно на движението и той води до изоставане в невро-двигателното развитие.

Цивилизацията е на 11 000 години, а човешкото тяло еволюира 60-100 000 години. То не е готово да приеме всичките й „дарове”. Но Даймънд си заслужава и заради друго: „Културната практика на традиционните общности е много по-разнообразна от тази на съвременните индустриални общества”.