page contents Книжен Ъгъл: Неравенството убива демокрацията
Предоставено от Blogger.

Неравенството убива демокрацията

24.2.14

Петко Тодоров

Нобелистът Джоузеф Стиглиц обяснява как това да се оправи

„На семейството остават $2840 – под $3 на ден на човек, - за да покрие основни разходи като храна и облекло, без да споменаваме забавленията”. В средното днешно американско семейство след приспадане на данъци, застраховки, наеми и пр.

Джоузеф Стиглиц прави подробна дисекция на семейното счетоводство в „Цената на неравенството” (изд. „Изток-Запад”). Можем колкото си искаме да повтаряме: Не може да бъде!, но е написано от американски носител на Нобел за икономика и адресирано за американска публика. Може ли той да си позволи шикалкавене?

„Историята на Америка накратко: богатите стават по-богати, най-богатите стават още по-богати, бедните стават по-бедни и по-многобройни, а средната класа се свива”.

Прословутите 1 и 99 процента в числа: съотношението на годишната заплата на висшия мениджмънт към заплатата на обикновения работник е 243:1. В Япония е 16:1. От там идват, според Стиглиц проблемите.

Щатите не са били никога по-разделена страна, разделението изкривява политическата система. Той се е нагърбил да го обясни. Книгата е поредният призив: Да спасим Америка!

Как да я четем? Може би най-ценна е главата с анализа на механизмите на формиране на икономически убеждения в широката публика: „Богатите имат инструменти, ресурси и стимули, за да формират убежденията по начини, които служат на техните интереси”.

Въпросът е най-далечният в нашенското обществено съзнание, но от него се тръгва. Някой примерно проумява ли, че успоредното изричане на „истините”: „По-малко държава в икономиката!” и „Бедността е от безхаберието на държавата” е най-обикновен слугинаж?

Другото: прогресивни данъци, облагането „на върха би било приемливо да е над 70%”, превес на държавното над частното образование, обезпечено здравеопазване, „устойчив и справедлив растеж”, с акцент на втората дума...

Звучи универсално. Според Стиглиц: задължително. „Всички тези предложения ще намалят съвсем малко политическата мощ на единия процент” - един нобелист може да си позволи откровението.