page contents Книжен Ъгъл: Как Зюлфю Ливанели печели читатели
Предоставено от Blogger.

Как Зюлфю Ливанели печели читатели

10.3.14

Петко Тодоров

С фантазмена фабула преди всичко
„Историята на моя брат” на Зюлфю Ливанели почва със смърт и свършва със смърт (изд. „Книгопис”). Селото е на 2 часа път от Истанбул и на час от България, на Черно море. Уютен пристан за бегълци от шумното всекидневие. Богат художник устройва луксозна вечеринка, в края й е заклана шавливата му съпруга.

Подозренията са върху Светлана, българска медсестра, наета да обслужва семейството му.
Младичка репортерка звъни на портата на пенсиониран строителен инженер. С него е общувала жертвата. Той й сервира своя версия. Но не щеш ли, страстта му да разказва се заклещва с нейното любопитство и тя остава в дома му седмица.

300 хиляден продаден тираж в Турция през 2013. Овчар се влюбил в богинята на луната. И ето как го наказали другите богини: „Да си знае съдбата. Да знае какво ще преживее в бъдещето, какво ще се случи на следващия ден! Няма по-ужасно наказание на този свят. Богините искали наказанието му да е по-лошо от смъртта”.

Притчата е в началото на романа и става за негов ключ. Животът е незнанието на съдбата. Инженерът преживял пътна катастрофа 10-годишен, загинали родителите и братът близнак. Той си присвоил името му. Живее с мозъчната аномалия „притъпен афект”.

Всичко е наред, но изчезват чувствата. Обаче историята на брат му, която разказва на момичето, е безмилостно чувствена. Чия история – тук почва магията на романа.

Оказва се, че той записва разговорите с нея и случките за да кодира в тях името на убиеца. И те попадат в ръцете на прокурора. Но литературната игра не свършва. Фабулирането е фантазмен танц на въображението. Като в първия роман на Марк Леви. Припомняме: най-четеният сега френски писател. Само че там смъртта отприщва магията, тук тя подрежда станалото.

Колкото до Светлана, турската народна памет е: „Те, българите, са жестоки хора. Нали нашите деди са се преселили оттам, та все ни разказваха какви са ги вършели тези неверници!” Народната памет не е никак безобидна и спасението е в три неща: 1) да се четем; 2) да се четем; 3) да се четем.