page contents Книжен Ъгъл: Откъс: Да убиеш Исус
Предоставено от Blogger.

Откъс: Да убиеш Исус

25.3.14

В документалния роман „Да убиеш Исус“ (Книгопис) има много познание. За жестокостта и покварата на Римската империя. За нравите и бита на хората, живели преди две хилядолетия. За силата на религиите и за безбожието на силните.

И, разбира се, за него – Исус от Назарет, човека и Сина Божий. Някои  ще възхвалят тази книга, други ще я „разпънат на кръст”. Но никой, който я прочете, няма да остане безразличен. Всеки ще научи нещо ново.

Бил О’Райли и Мартин Дъгард нямат претенции за  откривателство, макар че подробните описания на исторически личности и събития носят много богата информация. Безспорно достойнство на книгата е умението на двамата автори да изградят увлекателен разказ, обединил историографския поглед и библейската интерпретация на живота и мъченическата смърт на Исус Христос.

След  бестселърите „Да убиеш Линкълн” (2011) и „Да убиеш Кенеди” (2012) най-новият  роман на Бил О’Райли и Мартин Дъгард се превръща в поредното им успешно начинание. Следва откъс от книгата в превод на Анелия Янева.

Светът на Исус

Витлеем, Юдея
Март, 5 г. пр. Хр.

Издирва се дете, на което е съдено да живее трийсет и шест години.
Тежковъоръжени войници от столицата Йерусалим напредват маршово към това малко градче с намерението да открият и убият младенеца. Те са с различен цвят на кожата, наемници от Гърция, Галия и Сирия. Още не им е известно името на новороденото – то е Исус, а неговото единствено прегрешение е, че според някои ще стане следващият цар на юдеите. Сегашният владетел, умиращият полуевреин-полуарабин Ирод, така жадува смъртта на това дете, че заповядва на своята войска да избие всички младенци във Витлеем на възраст до две години. Никой от войниците няма представа как изглеждат майката и бащата на детето, нито къде точно се намира домът му, ето защо трябва да бъдат избити всички мъжки рожби в градчето и околността. Само така ще се гарантира умъртвяването на предполагаемия бъдещ цар.
Войниците са наясно с прословутата жестокост на Ирод – той без колебание убива всеки, застрашил трона му. Не съществува никаква морална дилема по въпроса дали е редно, или не избиването на младенците. Войниците не се терзаят от мисълта дали ще имат сили да изтръгнат плачещите деца от прегръдките на майките им и да ги убият. Дойде ли време, те ще изпълнят заповедта и ще свършат своята работа, иначе незабавно ще бъдат убити за неподчинение.
Намерението им е да посекат новородените с мечовете си. Всички те са въоръжени с юдейския вариант на острата като бръснач кама пугио и късия меч гладиус, предпочитани от римските легионери. Но убийствата не е задължително да бъдат извършени с меч или кама. Стига да решат, войниците на Ирод могат да смачкат черепа на новороденото с камък, да хвърлят младенците от някоя висока канара или да стискат гърлото на бебето, докато го удушат.
Начинът, по който ще бъдат умъртвени децата, не е от значение. Важно е само едно: цар на юдеите или не, това дете трябва да умре.
В това време в Йерусалим цар Ирод наднича през прозорците на палата си към Витлеем и нетърпеливо чака вестта за клането. Назначеният от Рим владетел се взира към оживените тържища из покритите с каменни павета улици долу, където търговците предлагат какво ли не – от вода до пътнически покривала и печено агнешко. Укрепеният град с близо осемхилядно население, простиращ се едва на 1,6 кв. км, е средоточие на пътищата в източната част на Средиземноморието. Само с един бръснещ поглед Ирод може да види пристигащите от Галилея селяни, ярко облечените сирийски жени и чуждестранните легионери, на които плаща да се бият за него. Тези мъже се сражават много умело, но не са евреи и не знаят и дума иврит.
Ирод въздиша тежко. В младостта си той никога не би стоял като сега край прозореца, измъчвайки се какво ще му донесе бъдещето. Велик цар и воин като него би заповядал да оседлаят любимия му бял жребец, за да препусне към Витлеем и да убие младенеца със собствените си ръце. Но сега Ирод е на шейсет и девет. Огромното туловище и непрестанните здравословни проблеми го правят физически неспособен да напусне палата, камо ли да яхне кон. Подпухналото му лице е обрамчено с брада, която стига от върха на брадичката до адамовата ябълка. Този ден той е облечен в царственa пурпурна римска тога, наметната върху бяла копринена туника с къси ръкави. Обикновено предпочита гамаши от мека червена кожа, но днес дори най-лекият допир на материята до възпаления палец на крака му би го накарал да вие от болка. Ето защо Ирод, най-могъщият човек в Юдея, куцука бос из палата.
При това подаграта е най-леката от неговите болежки. Царят на евреите, както обича да го наричат този сменил вярата си, но непочитащ религията човек, страда още от проблеми с белите дробове, бъбреците, сърцето, глисти, венерически болести и ужасна гангрена, причинила гниене на гениталиите му – те са почернели, което не му позволява да седи изправен, камо ли да язди кон.
Ирод вече се е нагодил към живота в непрекъсната болка и физическо страдание, но предупрежденията за появата на нов цар откъм Витлеем го плашат. Още откакто римляните са го назначили за владетел на Юдея – преди повече от трийсет години, – той е осуетил безчет заговори и е водил множество войни, за да се задържи на трона. Избива всички, посегнали на властта му. Унищожава дори онези, за които има само подозрения, че заговорничат срещу него. Неговият контрол над местното население е тотален. Никой в Юдея не е защитен срещу дългата ръка на Ирод. Той избива поданиците си чрез обесване, пребиване с камъни, удушаване, изгаряне, чрез посичане с меч, разкъсване от диви зверове, чрез ухапване от змии, побой или публично самоубийство, при което жертвата е принуждавана да се хвърли от някоя висока сграда. Единствената форма на екзекуция, която не прилага, е разпъването на кръст – най-бавната и унизителна смърт, при която човек първо е бичуван, а после приковаван гол върху дървен кръст извън градските стени пред очите на всички. Римляните са всепризнатите майстори на това жестоко изкуство и често го прилагат. Ирод изобщо не би посмял да разгневи началниците си в Рим, като си присвои предпочитаното от тях смъртно наказание.
Ирод има десет жени – или поне доскоро е имал, преди да нареди екзекуцията на пламенната Мариамна по подозрение, че заговорничи срещу него. За да се застрахова, той нарежда да убият нейната майка, както и синовете им Александър и Аристобул. След година ще убие и трета своя мъжка рожба. Тогава не е чудно защо се говори, че великият римски император Август открито заявил: „По-добре да си прасе на Ирод, отколкото негов син“.
Но новата заплаха за трона му – била тя и от страна на едно невинно дете – е най-опасната от всички. Еврейските пророци от векове предвещават появата на нов цар, който ще владее техния народ. Те говорят за пет конкретни събития, които ще ознаменуват раждането на новия месия.
Първото е, че ще се появи ярка звезда.
Второто е, че ще се роди младенец във Витлеем, малкото градче, където преди хиляда години е роден и цар Давид.
Третото пророчество е, че детето ще е пряк наследник на Давид – факт, който лесно може да се докаже от педантично воденото родословие в храма.
Четвъртото е, че от далечни земи ще пристигнат могъщи и богати мъже, за да му се поклонят.
И накрая, че майката на детето трябва да е девица.
Едно нещо особено тревожи Ирод – той знае, че първите две събития вече са се сбъднали.
Сигурно ще е още по-притеснен да научи, че всичките пет рано или късно ще се изпълнят. Детето е потомък на Давид; могъщи мъже пристигат, за да му се поклонят, а неговата почти невръстна майка се кълне, че е още девица, макар да е непразна.
Той също не знае, че името на детето е Йешуа бен Йосиф – или Исус, което ще рече „Божие спасение“.
Ирод научава за Исус от тези, които идват да се поклонят на новороденото. Наричат се влъхви и отсядат в неговия палат, за да му изкажат уважението си, преди да отдадат почит на Исус. Мъжете са звездобройци, пророци и мъдреци, които изучават най-великите религиозни писания по света. Сред тези книги е и Танах – сборник с исторически текстове, пророчества, поезия и песни, които разказват историята на еврейския народ. Богатите чужденци са пропътували над хиляда и петстотин километра през каменистата пустиня, следвайки една много ярка звезда, която се появява в небето всяка сутрин преди зазоряване. „Де е родилият се цар юдейски? – питат те още с пристигането си в палатите на Ирод. – Защото видяхме звездата му на изток и дойдохме да му се поклоним.“
Поразителното е, че влъхвите носят дарове – скъпоценни ковчежета, пълни със злато и благоуханни дървесни смоли, тамян и смирна. Тези мъже са начетени и мъдри. Техният живот е изтъкан от разум и книжовност. Затова на Ирод не му остава друго, освен да реши, че влъхвите или са си изгубили ума, рискувайки техните безценни дарове да бъдат ограбени по време на пътуването им през огромната и дива пустиня, или че наистина вярват в царствения произход на детето.
Разяреният Ирод свиква своите духовни съветници. Като мирянин той знае малко за еврейските пророчества. Ето защо настоява първосвещениците и книжовниците да му кажат къде точно да открие новия цар.
И веднага получава отговор на въпроса си: „Във Витлеем, Юдея“.
Книжовниците, до които се допитва Ирод, са скромни и смирени. Те носят прости кипи и роби от бяло ленено платно. Брадатите първосвещеници от храма обаче са съвсем друго нещо. Техните одежди са претруфени, синьо-белите им кипи са със златна лента на челото, а сините тоги са окичени с ярки пискюли и звънчета. Върху робите носят наметки и кесии, украсени със злато и скъпоценни камъни. В делнични дни облеклото им ги отличава от обикновените жители на Йерусалим. Но макар болен и разтревожен, цар Ирод е човекът с най-величав вид сред събралите се. Той продължава да настоява пред книжовниците и първосвещениците: „Къде е тъй нареченият цар на юдеите?“.
„Във Витлеем, земя Юдина“ – предават му дословно те думите на пророк Михей, изречени близо седем века по-рано: „Защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля“.
Ирод провожда влъхвите по пътя им. На прощаване им казва царската си воля да открият младенеца, а после да се върнат в Йерусалим и да му кажат точно къде се намира, та да може и той да иде при него и да се поклони на новия цар.
Влъхвите обаче прозират измамата и не се връщат обратно.
Времето минава и Ирод осъзнава, че трябва да пристъпи към действие. От прозорците на своя палат крепост той вижда цял Йерусалим. Отляво се издига величественият Йерусалимски храм – най-важната и сакрална за Юдея постройка. Кацналата най-отгоре масивна каменна площадка му придава по-скоро вид на цитадела, отколкото на скромен молитвен дом. Храмът е физическото олицетворение на еврейския народ и неговата древна вяра. Построен е първоначално по времето на Соломон – през Х в. пр. Хр. През 586 г. пр. Хр. е изравнен със земята от вавилонците, след което близо седемдесет години по-късно е построен Вторият храм от Зерувавел и още други по времето на персите. Ирод съвсем наскоро е възстановил целия храмов комплекс и е разширил храма до грандиозни размери, много по-големи от тези от времето на Соломон. Храмът и храмовият комплекс и до днес са символ не само на юдейството, но и на същия този цар злодей.
По ирония на съдбата, докато Ирод се терзае и гледа към Витлеем, Исус и неговите родители вече два пъти са идвали до Йерусалим и са посетили величествената каменна крепост, построена на върха, където навремето вехтозаветният еврейски патриарх Авраам едва не принесъл в жертва сина си Исаак. За първи път са дошли на осмия ден след раждането на Исус, за да бъде той обрязан. Тогава детето е официално вписано с името Исус, за да се спази пророчеството. Второто посещение е, когато той навършва четирийсет дни. Тогава младенецът Исус е донесен в Йерусалимския храм и тържествено представен пред Бог, за да се спази юдейската вяра. Неговият баща, дърводелецът Йосиф, според обичая купува двойка млади гургулици, за да бъдат принесени те като жертва в чест на това знаменателно събитие.
Случило се е нещо необикновено и мистично, когато на този ден Исус и родителите му влизат в храма – то идва като знамение, че Исус може би наистина не е обикновено дете. Двама странници – старец и старица, – без да знаят, че младенецът се именува Исус или че в негово лице се изпълнява предвещаното, като го виждат в пълния с хора молитвен дом, тръгват към него.
Мария, Йосиф и Исус пътуват в пълна анонимност, като всячески избягват да привличат вниманието върху себе си. Старецът се казва Симеон и вярва, че няма да склопи очи, докато не види новия цар на юдеите. Той моли да подържи младенеца. Мария и Йосиф се съгласяват. Симеон поема Исус в ръце и отправя благодарствена молитва към Бог, че му е позволил да види новия цар със собствените си очи. После подава обратно младенеца на Мария с думите: „Това дете е призвано да повали и въздигне мнозина в Израел и да стане предмет на противоречия, и на самата теб меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“.
Точно в този момент приближава и жена на име Анна. Тя е осемдесет и четири годишна вдовица и пророчица, която не се отделя от храма, служейки в него на пост и молитва. Думите на Симеон все още звучат в ушите на Мария и Йосиф, когато Анна пристъпва напред и също възхвалява Исус. Тя на висок глас благодари на Бог, че е изпратил този нарочен младенец на белия свят. После прави необикновено пророчество, предвещавайки, че Мария, Йосиф и техният син ще освободят Йерусалим от римското иго.
Мария и Йосиф с почуда приемат думите на Симеон и Анна, поласкани от това внимание, както се полага на млади родители, но без да са съвсем сигурни какво е значението на всички тези приказки за мечове и изкупление. Когато свършват всичко според закона, двамата си тръгват от храма, смесвайки се с тълпите на многолюдния Йерусалим, едновременно ликуващи и изпълнени със страх за това какво е предначертано на техния син.
Само ако Ирод знаеше, че Исус е бил толкова близо – буквално на по-малко от 550 м от неговата тронна зала, – терзанията му сигурно щяха да се стопят. Но Исус и родителите му са само три фигури, които си проправят път през гъмжилото на тържището и тесните криви улички около храма в този ден.
Йерусалимският храм за вечни времена ще остане монумент за величието на Ирод – или на неговата вяра. По ирония на съдбата той рядко пристъпва зад стените му поради липсата на вътрешна вяра и набожност, както и поради своята жестокост при поробването на еврейския народ.
Отвъд храма, от другата страна на Кидронската долина, се издига стръмната Елеонска планина, по чиито затревени и прошарени с варовикови скали склонове овчарите пасат стадата си. Наближава Пасха и от всички страни на Иродовото царство се стичат десетки хиляди евреи богомолци, нетърпеливи да платят добри пари за някоя от тия овце, която после да принесат като жертва във величествения храм.
Това в много отношения прилича на клането на младенците във Витлеем – нали и те са принесени в жертва на управлението на Ирод, или, което е все същото, в името на Римската империя. Ирод е нищо без Рим зад гърба си – просто една пионка, която дължи властта си на жестоката и всемогъща република. Негова привилегия и задължение са да укрепва и разширява потисничеството. Но царството на Ирод е по-различно от останалите земи, попаднали в желязната хватка на Рим. Еврейският народ е древна цивилизация, стъпила върху вяра, която е в противоречие с тази в Рим – там се почитат множество езически божества вместо един-единствен юдейски бог.
Ирод е посредник в тези рисковани взаимоотношения. Римляните ще го държат отговорен за всички размирици, до които може да доведе вестта за появата на предполагаем нов цар на юдеите. Те не биха търпели владетел, който не е посочен от тях. А ако последователите на този нов „цар“ се вдигнат на бунт, то е ясно, че Рим незабавно и с жестокост ще потуши разкола. Затова е най-добре Ирод сам да се справи с проблемите.
Ирод не може да зърне Витлеем от прозорците на палата си, но градът е само на десетина километра оттатък ниските зелени хълмове. В момента царят не вижда реките от кръв, които текат по улиците му, нито чува воплите на ужасените деца и техните родители. Той гледа през прозорците на палата с чиста съвест. Нека го проклинат, че е избил няколко десетки младенци. Тази нощ ще спи спокойно, защото знае, че клането е за благото на неговото царуване, за добруването на Юдея и за доброто на Рим. Ако вестта за това клане стигне до ушите на кесаря Август, той със сигурност ще разбере: Ирод си върши работата.
Исус и семейството му едва се отървават живи от Витлеем. Йосиф се буди от ужасяващ кошмар и получава видение какво предстои да се случи. Той буди Мария и Исус посред нощ и тримата тръгват да бягат. Войниците на Ирод пристигат твърде късно. Войската напразно подлага на изтребление невинните младенци, изпълнявайки по този начин пророчество, направено преди петстотин години от подложения на гонения и останал нечут пророк Йеремия.
В Библията са изредени още много пророчества за живота на Исус. Докато детето Исус расте и възмъжава, тези пророчества едно по едно ще се изпълнят. Заради своите действия Исус е заклеймен като размирник, известен по цяла Юдея с подстрекателските си думи и неканоничното учение, което проповядва. Той ще бъде боготворен от юдейския народ, но ще се превърне в заплаха за онези, които дерат по девет кожи от гърба на населението за собствена изгода – първосвещеници, книжници, юдейски владетели – пионки, но най-вече за Римската империя.
А Рим не би търпял подобна заплаха. Следвайки примера на предхождащите ги империи – Македония, Гърция и Персия, – римляните са изучили и усъвършенствали изкуството на изтезанията и гоненията. С бунтовниците и размирниците се разправят сурово и с ужасни средства, та да не се изкушат и други да последват техния пример.
Така ще стане и с Исус. Което на свой ред отново ще потвърди пророчеството.
Но всичко това тепърва предстои. Засега Исус е още младенец, обгрижван и обичан от Мария и Йосиф. Роден е в кошара, пред него са се поклонили влъхвите и са му поднесли щедрите си дарове, а сега бяга, гонен от Ирод и Римската империя.