page contents Книжен Ъгъл: От седмицата: Древният Рим, различният пол и магьосникът Виплала
Предоставено от Blogger.

От седмицата: Древният Рим, различният пол и магьосникът Виплала

4.3.14

Интимно близко из Римската империя

Бикини, чорапи, сурова шунка, сачмен лагер, свещ, макара, стъклено топче за игра, мортадела, колбаси за барбекю, луканка, ножица, отопление на стаите, изборни плакати, преса за грозде, карнавални сладкиши, бетон, канализационни тръби, маша за коса, увеличителна леща... Какво е общото между тях ли? Изобретени са в древен Рим. Припомня го Алберто Анжела в „Imperium” (изд. „Колибри”).

„Целта ми е ви поведа на голямо пътешествие из Римската империя и да се постарая да отговоря на всичките ви въпроси”. Нещо като продължение на приказната „Един ден в Древен Рим”.
Пътешествие чрез участта на една сестерция – римска монета. Тя излиза от монетния двор и минава от ръка на ръка. И за 3 години стига практически навсякъде в Империята. Първата й спирка е Лондон, II век сл.Хр. „Ще видите колко много светът на римляните прилича на нашия”, обещава Анжела.

Кошмарът на различния пол според Джон Ървинг

Той е в напреднала възраст и обмисля живота си – в романа „В един човек” на Джон Ървинг (изд. „Обсидиан”). На 13 осъзнал 2 неща: иска да става писател и има особени сексуални наклонности. На 18 е с първи интимен контакт с момиче на 16. След финала си признават, че през цялото време си представяли компанията на един и същ младеж.

Той израства без баща, цялото семейство участва в любителски театър, дядото е постоянният изпълнител на дамски роли, провинциално американско градче, 50-те години.

То било кошмар да си бисексуален. На Ървинг („Светът според Гарп”) бива да се има доверие. Разказва без намеци и заобикалки, няма друг начин. Театърът минава през целия роман – в прекия и преносен смисъл. Героят живее двойнствено не само в полов смисъл, или по-скоро особеният пол го кара да живее така – от роля в роля. Психология на травестизма. И не само.

Магьосникът Виплала проговори български

„Защо най-сетне не се случи нещо? Защо си нямаме летящо килимче или не долети някой от Луната на летяща чиния!”, въздиша сестричката. И нещото става. Котката изважда от шкафа нещо дребно и шаващо. Не е мишка, а човече. „Това да не е гном? Гномове не съществуват. Значи и това не съществува”, отсича бащата. „Не съм гном – възмущава се нещото. – Аз съм виплала”. В романа „Виплала магьосникът” на Ани М. Х. Шмит (изд. „Емас”).

Всичко се подрежда неусетно, ала котката не помръдва. Вкаменила се е. Виплала го е направил, той е магьосник, уплашил се тя да не го изяде. Може да вкаменява, може и да разкаменява. Проблемът е, че не винаги му се получава. От което следват невероятни истории... Романът е в поредицата „Големите разказвачи на ХХ век”, авторката е най-известният детски писател в Холандия, има медал „Андерсен” - „Нобелът” за детска литература.

П.Т.