От седмицата: Шест разказа, десет деца и дарвинизъм

Петко Тодоров

Неизвестният Ремарк

Шестте разказа на Ерих Мария Ремарк от „Врагът” са обнародвани през 1930-31 в американското списание „Колиърс”, там са си останали, досега не бяха излизали и на немски. Онази публикация е резултат от световния успех на романа му „На Западния фронт нищо ново” и интереса на задокеанските издателства към новото литературно име.

Разказите остават в неговата военна тема и както е прието за нея, са „антиспомен” за Първата световна (изд. „Сиела”). Сам Ремарк я определя като „Какво се случи с тези хора”, хората от войната – за въпросния роман, но то важи и за разказите.

Всички са жертви на войната, не само физическите жертви. Ненадминат в проникновението и в автентичността си пацифизъм. Да го чуем: „Винаги съм смятал, че всеки човек е против войната, докато не открих, че има и такива, които са за нея, особено онези, които не трябва да участват”.

Може ли в Китай да родиш 10 деца

„Човек, който знае нещо, не изпреварва онзи, който го обича, но човек, който обича нещо, остава след онзи, който му се наслаждава” – оперативно конфуцианство. Френският търговец го чува от пишдамата в луксозен китайски хотел, където провинциалното село е станало за години 2-милионен град. Тя държи мъжката тоалетна и се изживява като господарка. Ако държи дамската тоалетна ще се изживява като слугиня. В романа „Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала” на Ерик-Еманюел Шмит (изд. „Леге Артис”).

Госпожа Мин му разказва за 10-те си деца. Възможно ли е в държава, където законът разрешава едно? Френският писател пуска героя си по пътя към отговора. Невероятна история, разказана невероятно. Дали ще е такава за китайците? Няма значение. „Истината е просто лъжата, която ни харесва най-много, нали така?” Оперативно конфуцианство.

Какво му е опасното на дарвинизма

„Въведение към Дарвиновия начин на мислене” и „Най-опасната характеристика на Дарвиновата идея е нейната привлекателност” - не е ли изкусително съчетание? Но то е в края на „Опасната идея на Дарвин” на Даниъл Денет (изд. „Изток-Запад”). В началото: „Тази книга е за онези, които приемат, че единственият смисъл в живота, който си струва да бъде ценен, е онзи, който би удържал на опитите ни да вникнем в него”. Още по-изкусително.

48% от американците вярват, че в книга „Битие” се казва самата истина и 70% настояват „креационистката наука” да се преподава в училище. Припомняме: креационизмът казва, че всичко е от Бога. Досадни американизми. Но ако четивото на Денет е техен отговор – нека! То се прочу и у нас преди превода му. Полемика за еволюционната идея и за еволюцията. Остроумно, аргументирано, без повече американизми, преднамерено достъпно.