page contents Книжен Ъгъл: „Изкуплението на Гейбриъл” – секс без задръжки, но в брака
Предоставено от Blogger.

„Изкуплението на Гейбриъл” – секс без задръжки, но в брака

15.7.14

„Кръгозор“ завършва трилогията за професора-съблазнител

Казват, че първата година от брака е най-трудната. Силвейн Рейнард, авторът на „Адът на Гейбриъл” и „Екстазът на Гейбриъл”, сякаш е използвал тази фраза за мото на своята трета книга „Изкуплението на Гейбриъл”.

След като в първите два романа професор Гейбриъл Емерсън съблазни студентката Джулия Мичел и заедно се впуснаха в греховно изследване на любовта и секса, сега, вече младоженци, те са напълно отдадени един на друг, но са изправени и пред трудностите на първата година от брака, които превръщат съвместния им живот в истинско пътуване с шеметно скоростно влакче.

Професор Емерсън напуска университета в Торонто, за да започне нов живот с любимата си Джулия. Двамата откриват все повече сладостта на брака, като достигат до най-скритите кътчета на своята сексуалност и до неподозирани върхове на страстта. Падат всички прегради... Заедно с това растат любовта и доверието между тях. Но се сблъскват и с предизвикателствата на семейния живот.

Гейбриъл е убеден, че заедно могат да се изправят срещу интригите, отправени към тях. Старо отмъщение има опасност да изкара наяве неговите най-тъмни тайни и той трябва да се пребори с демоните от своето минало.

В същото време Гейбриъл гори от желание да стане баща...  А Джулия мечтае да завърши успешно програмата си и да докаже своите способности.
Ще се справят ли с дългите сенки от миналото? Ще успеят ли да съвместят любовта с кариерите си и да преодолеят професионалното си съперничество? Дали всеки от тях ще приеме най-силното желание на другия като свое....

И дали няма да се объркат плановете им за едно прекрасно бъдеще?
Силната любов между Гейбриъл и Джулия е движещата сила, която води професора към така търсеното изкупление...

- Не знаех, че е възможно да обичам някого другиго освен теб толкова много – прошепна Джулия и очите й се насълзиха.
- И аз не знаех – Гейбриъл я целуна нежно. – Най-голямата добродетел не е любовта. Надеждата е. Надеждата и прошката. Открих различните проявления на любовта – първо с Грейс и Ричард, после с теб. Тя ми помогна да премина през най-тъмните си дни. Открих и вярата, когато отидох в Асизи. Но без надеждата нямаше да съм тук сега. Без прошката щях отдавна да съм отнел живота си. Без божествената намеса в образа на тийнейджърка в една градина на Пенсилвания щях да се озова в ада, а не да седя до теб, моя любима Беатриче.
За мен надеждата значи най-много. Нашето бъдещо дете е надеждата. То е знакът за моето изкупление...