Книжен ъгъл

На тях са качени цветни албуми от всички места, описани в „До Чикаго и напред“. По страниците на книгата са пръснати и графични кодове, които ще отведат читателя на ХХІ век, въоръжен със смартфон и таблет, както до галериите със снимки, така и до различни видеоклипове в интернет, които допълват разказа и са неразделна част от духа на това пътешествие, което търси духа на контракултурата по път, който вече не съществува на картите.         

Във века на самолетите, които кръстосват континентите за часове, идеята да прекоси Америка на колела изглежда на мнозина налудничава. Не и за Иван Бакалов, който е израснал в друго време. Той е един от най-авторитетните журналисти с над 20 години практика зад гърба си. Редактор е на електронното издание e-vestnik.bg. Снимките, които илюстрират пътешествието му, са изцяло негово дело.

„Като много други от моето поколение и аз четях книги за Америка. Тези на Стайнбек палеха въображението. От „По пътя“ на Джак Керуак, която у нас излезе с голямо закъснение - чак през 1983 г., извираше духът на свободата. Да мина и аз по същия път, по който са минали те - Route 66, всъщност ми беше мечта“, разказва авторът Иван Бакалов. 

През 2009 г. той прави „генералната си репетиция“ - изминава 5500 километра през Америка с кола, но не по Route 66 и на обратно - от запад на изток, от Лас Вегас до Ню Йорк. „Тогава нямаше възможност да мина по Пътя, не се знаеше дали изобщо ще мога да осъществя мечтата си, и се съгласих“, казва авторът. От това пътуване се ражда друг пътепис - „Мачтите в края на улицата“. 

Пътуване по Route 66 става възможно през 2012 г. „Финансирано“ е от Бойко Борисов, шегува се авторът. „Книгата ми „Сянката на Борисов“ се продаде доста добре, благодарение на информационното затъмнение около него тогава. Изкарах някакви пари и реших да ги похарча за това пътешествие. В България карам 20-годишна кола. Вместо да ги дам за по-нова, предпочетох да ги похарча за пътуване из Америка. Всеки сам избира как да пръска парите си“, твърди Иван Бакалов.

Пътешествието му започва от източното крайбрежие и Ню Йорк, но не приключва с края на Route 66 в Лос Анжелис. Между Вегас и Града на ангелите Бакалов прави отклонение и завива към Долината на смъртта. „Беше важно да я видя заради филма „Забриски пойнт“, който Микеланджело Антониони е заснел там. Той също е важна част от американската контракултура като „По пътя“ на Керуак. От него тръгва славата на „Пинк Флойд“. Озвучен е с тяхната музика.

„Зад Желязната завеса всичко идваше с голямо закъснение, но все пак тези произведения си оставаха култови, и то в истинския смисъл на думата. Днес това определение е изпразнено от съдържание, защото се дава на всеки втори филм. Но употребата му за „Забриски пойнт“ е съвсем правилна“, обяснява Бакалов.  

След края на Route 66 пътешествието му продължава на север по крайбрежната магистрала 101, която го отвежда до Сан Франциско.Специална спирка в журналистът прави в града на Джон Стайнбек - Монтерей. Минава и през долината Салинас, където се развива действието на романа му „На изток от рая“.

Защо Route 66 е „Майка път“

Route 66 сам по себе си е туристическа атракция. Магистралата е включена в щатската пътна мрежа още през 1926 г. Започва от Чикаго и завършва 3900 километра по-късно в Лос Анджелис. Минава през 8 щата - Илинойс, Мисури, Канзас, Оклахома, Тексас, Ню Мексико, Аризона и Калифорния. През 30-те години, по време на Голямата депресия, Route 66 става „Главната улица на Америка“. По него на запад тръгват хиляди разорени и отчаяни американци в търсене на по-добър живот.

Днес пътят е снет от системата на щатските магистрали. По маршрута му, успоредно на него, има нови пътища, но Иван Бакалов упорито следва стария път. Спира в някои от крайпътните градчета, които навремето са се издържали от потока, движещ се по Route 66. Това им препитание отдавна е в миналото. Днес те съществуват само заради туристите като част от легендата за „Майка път“, както кръщава магистралата Джон Стайнбек. Той е минал по нея, когато е писал прочутата си книга „Пътешествие с Чарли“ през 1960 г. По Route 66 на стоп пътува и Джак Керуак, а след това пише манифеста на битниците „По пътя“.   

От в. Галерия