page contents Книжен Ъгъл: Какво е да си империя
Предоставено от Blogger.

Какво е да си империя

21.8.14

Петко Тодоров

Джеръми Паксман го обяснява на гърба на британците

„Основа на нашия търговски живот, опора на колониите ни, живот за флота ни, и първоизточник за промишлеността и богатствата на нашата страна”, така през 1772 крупен британски бизнесмен определя търговията с африкански роби. Припомня го Джеръми Паксман в „Империя” (изд. „Еднорог”).

Първоначалното натрупване не било никъде кой-знае колко симпатично. Другото важно перо за Великобритания: пиратството, насърчавано полуофициално от държавата.

Избрани от нея юнаци плячкосвали испански кораби и предоставяли на държавата процент. Испанците плячкосвали „Новите Индии”. Паксман намига към бъдещите историци на европейския капитализъм.

Най нашумелият журналист на БиБиСи („Англичаните”, „Политическото животно”, „За крале и кралици”, преведени на български). Журналистът се измерва с което си позволява, не с политическа коректност.

Паксман си позволил история на британския колониализъм но с поглед навътре, към британците. Що за колонизатори са те, какво им е върнал колониализмът като на човеци. Излиза, че не са могли да бъдат други, защото това са си те и не могат да избягат от колониализма, защото това са те.

С администрация, примерно, в чиито активи е директивата: „Ненужни документи може да се унищожават, при положение, че им се направят по две копия”, или прокламацията на премиер-министъра от края на XIX век лорд Роузбери, че една страна, „в която се насажда теорията на скаутското движение би се превърнала в най-великата морална сила, позната в света”.

Джеръми Паксман! Обърнете внимание на дългите му изречения, те винаги са критерий, справя се. Е, не е литературен колкото сънародника си Уилям Бойд, примерно, но то не се иска от него. Важното е, че е забавен и съобщава, което си е наумил.

Народопсихология, основана на историзъм. У нас я подхвана Минчо Драганов, но се забеляза свободният есеист Марко Семов, понеже бе медиен образ.

Британците се разделиха с колониализма с хумор, припомня още журналистът. Могат го нации, които си позволяват Джеръми Паксман.