page contents Книжен ъгъл: По-особената Франсоаз Саган
Предоставено от Blogger.

По-особената Франсоаз Саган

25.8.14

Петко Тодоров

Романът „Синини в душата” е нейната изповед
Те са брат и сестра, към 40-така, шведи, с външност и маниери, които ги правят болезнено желани от богаташите в Париж в началото на 70-те. Препитават се, и то охолно, от тази особеност и от нищо друго.

Братът е по-активен в това отношение. Съществува хронично възторгнат от „съчетанието от жена и чаша”. За него не е проблем да получи апартамент от хомосексуален импресарио или луксозна издръжка за двамата от скучаеща съпруга на американски търговец.

Сестрата предпочита да преживява с криминале в ръка и някой хубавец под чаршафите – градинарят в шикозната вила на американката, или нашумяла кинозвезда. И да си припомня Бодлер и Арагон.

Развръзката е трагична. Остава да се спомене, че се случва в роман на Франсоаз Саган и всичко си идва на мястото: „Синини в душата” (изд. „Фама”, превод Мария Коева).

„Паразити”, по самоопределението на брата, „безгрижни хищници”, според авторката. Заглавието не е от този сюжет, а от изповедите на Саган. Те се редуват с епизодите. Накрая двете словесни линии се свързват. Романът не би бил възможен без изповедите, без него те нищо не губят.

„Не е истинска изповед, предупреждава Саган, просто една жена трака на машина, защото се бои от себе си, и от клавишите, и от утрините, и от вечерите, и прочие. И от другите.”

Над 35-годишната Саган още тегне дилемата „да избирам между две роли: на скандална писателка или на девойче от буржоазията”. „Още” - от дебюта й на 19 с „Добър ден, тъга”.

Личната й философия на живота е подгизнала от овехтелия още тогава екзистенциализъм, който обаче припомня, че единствената причина мислещото човечество да се заслуша отново в себе си, а не в „натрапливото шумолене на долари” ще е нова катастрофа като Втората световна.

Милата Саган, симпатична с дилемите си и възможна единствено тогава: „Смисълът на живота, абсурден и наивен във всеки текст, бил той роман, есе или дори научен труд, е винаги протегнатата ръка, неудържимото желание да докажеш глупаво, че има какво да се доказва”.