page contents Книжен ъгъл: „Списъкът на омразата“ на Дженифър Браун - смущаващо правдоподобен
Предоставено от Blogger.

„Списъкът на омразата“ на Дженифър Браун - смущаващо правдоподобен

30.9.14

Защо се случват стрелби в училище? „Ентусиаст“ представя романа, развълнувал тийнейджърите по света

Една майска сутрин гаджето на Валъри Лефтман - Ник - открива стрелба в училищното кафене, убива шестима от съучениците им и учител и се самоубива. Трудно е да се изправиш пред сценарий, в който най-любимият ти човек е способен на подобна жестокост. Въпреки че полицейското разследване доказва, че Валъри няма нищо общо със стрелбата, оцелелите я гледат с омраза и подозрение, а много хора от общността, включително и родителите ѝ, я смятат за виновна.

За да избере жертвите си, Ник е използвал списъка, който той и Валъри предварително са съставили, за да изразят емоциите, които изпитват към много от съучениците си. Списъкът съдържа имената на всички, които ги тормозят и им се подиграват.
И докато за Вал този списък е начин да се справи с болката от униженията в училище и отдушник на постоянните кавги с родителите ѝ, за Ник е нещо коренно различно – това са хората, които се превръщат в негова мишена.

„Списъкът на омразата“ (Ентусиаст) от Дженифър Браун развълнува милиони тийнейджъри по света. Още при появата си романът бързо се превръща в световен бестселър. School Library Journal поставя „Списъкът на омразата“ в класациите си за най-добри книги за 2009, наричайки творбата „смущаващо правдоподобен роман“, а American Library Association я избира за най-добра книга за подрастващи.

Авторката определя дебютния си роман като „емоционално пътешествие“, което повдига важни въпроси за тормоза в училище и последствията от него върху живота, целите и мечтите на децата. Книгата засяга актуални теми за възпитанието, моралните ценостти и начина на живот на тийнеджърите, опитвайки се да даде отговор на неудобните въпроси, както за подрастващите, така и за техните родители.

За написването на „Списъкът на омразата“ Дженифър Браун споделя: „Винаги съм си задавала въпроси от типа на: „Защо се случват стрелби в училище?“, „Защо никой не се опитва да спре стрелеца?“, „Защо ние, остатъкът от света, просто приемаме медийната „истина“ за тези събития?“ и, разбира се, „Какво се случва после?“.

Писателката задава тези въпроси в качеството си на майка, защото стрелбите в училище наистина я плашат. Освен това, в гимназията тя самата е била обект на подигравки и винаги се е питала как хората могат да бъдат толкова жестоки.

След като повече от 25 години носи тези емоции в себе си, решава, че е крайно време да ги освободи. Една нощ, докато спи, в ума ѝ се настанява песента на Nickelback - „Ако на всички им пукаше“. „Събудих се с тези двама герои в съзнанието ми. В книгата дори има сцена, в която Вал и Ник „лежат под звездите“, както се пее в песента. В този момент всички витаещи в пространството въпроси и минали случки някак се сблъскаха и историята се роди.“

Пропастта, която оставя Ник след себе си, е безкрайна. Валъри трябва да се справи с клюките и злобните погледи в училище, а у дома родителите ѝ се побъркват при най-малкия знак за тийнейджърски гняв. Вал трябва да преосмисли образа на Ник от нежно и любящо момче в чудовище, но как, след като продължава да тъгува за него след всичко, което е извършил? Авторката описва детайлно емоциите на своите герои, навлиза дълбоко в душения им свят, без да се опира на стереотипи, нито да се задоволява с лесни отговори.

„Списъкът на омразата“ проследява борбата на едно момиче с действителността и последствията от действията на нейния любим. Вал е в окото на бурята – нейният приятел дърпа спусъка. Сега тя се дави в чувства на вина, тъга и безизходица. Но Валъри трябва да намери сили да продължи напред и да повярва в думите на нейния терапевт д-р Хелър, че „всичко ще бъде наред“.