page contents Книжен Ъгъл: Фундаментализъм по Зейди Смит
Предоставено от Blogger.

Фундаментализъм по Зейди Смит

13.10.14

Петко Тодоров

Културните различия са по-силни от хората, според романа й

„Искаше да е приключил преди отварянето на магазините” – самоубиецът в „Бели зъби” на Зейди Смит (изд. „Жанет 45”). Годината е 1975, Лондон, той е англичанин към 50-така.

Нелепост го връща към живота, а съвет на единствения му приятел – към нов живот. Другият е мюсюлманин от Бангладеш, фронтови другари от Втората световна.

Събитията се точат над 20 години. Романът напомня за ТВ-сериали, които, да си признаем, копират романовото разказване. Важно за харесването на Смит е сладкодумието.

Което напомня за ятата писатели с неанглийска кръв, дето вкараха свежа кръв в английския роман. От палавата реч: „чудовищарско”, „фанта-гадо-стично”, „беше в телевизионно настроение и облекло”..., до вродената мяра за съотношението между епизод и употребената за него купчина думи (превод Невена Дишлиева-Кръстева).

Отредените за този текст 2000 знака са недостатъчни за изреждане на наградите, с които полуямайката Смит се сдоби за романа. С него дебютира като английска писателка. Разказва за 2-те семейства и за още 1 на английски евреи, трите се сближават.

Двамата се женят за много по-млади дами. Англичанинът за чернокожа полуямайка. Бангладешкото семейство се сдобива с момчета близнаци, англичанинът – с дъщеря.

Но културната различност прави романа интересен. Героите изповядват половин дузина религии, някои - фундаменталистки. Важното е, че са ситни хорица. И че осмислят различността.

„Губиш чувството си за принадлежност, разсъждава в Англия бангладешецът, - На място, където никога не си добре дошъл, най-много да те търпят. Все едно си животно, което най-после са научили да ходи по нужда навън”.

Важно е, че Смит не схематизира. Нищо не е в състояние да раздели приятелите англичанин и мюсюлманин, нищо не е в състояние да събере порасналите близнаци на втория.

Прочитът: каубойският ентусиазъм към поредното „предизвикателство” на поредната „международна общност”, дето вестникарите напоследък изписват „ИД”, ще реши случая и ще задълбочи проблема...

Англичаните приемат романа за смешен. Това не е първата им странност.