Кой разстреля генерал Заимов

Петко Тодоров

Неговите потомци издириха документите по процеса му

„Умирам за България!” на Борислав Дичев е паметник на дъщерна отдаденост – заради колосалните усилия на Клавдия Заимова да издири възможните сведения за делото и кончината на баща си. Подзаглавие: „Процесът срещу генерал Владимир Заимов през 1942 година” (изд. „Парадокс”).

Записите на разговорите й с участниците в процеса, вече покойници са безценни. Делото й е продължено от сина й Михаил с успешните атаки на руските държавни архиви. От там излизат дешифрирани съобщения на съветската легация в София със сведения, осигурени от генерал Заимов. Корпусът от документи вижда бял свят тук. Някои са непълни. Времето ще извади още.

Другото са интерпретации. Основното в тях: цар Борис не носи персонална вина за разстрела на Генерала. Въпреки отговора му на въпрос на италианския пълномощен министър в София за пращане българска войска на Източния фронт: „Вие трябва да разберете колко ми е трудно да сторя това, след като съм принуден да разстрелвам дори собствените си генерали”. По повод на Заимов.

И въпреки извода и на дъщерята, и на автора: „Арестът на Владимир Заимов е важен аргумент в политиката на цар Борис с цел избягване военното ангажиране на България на Източния фронт”.

Кой тогава носи вината? Пряко е посочен генерал Никифор Никифоров. Но кой стои зад него? – „Човек на Коминтерна”.

На втори план остава присъдата. Скалъпена под  натиск. Тук се набляга на 2 страни. Заимов не е шпионин. Предоставял на съветското посолство срещу пари, общо 300 000 лв според съда и 120 000 лв, според него – само общодостъпна информация. При това не сме били във война със СССР.

И разстрелът, извършен преди предвидения в закона срок, да не може Борис да реагира на молбите за помилване. Авторът не допуска да е сторено с цел освобождаване на царя от ангажимента той да взема решението.

Векове трябва да минат за нашенската история на ХХ век. Бедата е, че ще угасне чисто човешката следа на участниците. Заимов е незаменим щрих към величието на националната ни трагедия.