page contents Книжен Ъгъл: Черната хроника на Антонио Табуки
Предоставено от Blogger.

Черната хроника на Антонио Табуки

2.11.14

Петко Тодоров

Истината е обедняла аристократка в неговия роман

Циганинът Маноло излиза от бараката сутринта да пикае, под храста се подава обувка, той с пръчка вдига клонките: труп. Обезглавен. В покрайнините на Порту и в „Изгубената глава на Дамашсену Монтейру” на Антонио Табуки (изд. „Алтера”, превод Нева Мичева). Първият епизод подвежда. Италианският писател не ни навира в очите маниакален натурализъм. Това не е криминале.

Лисабонски жълт вестник праща кореспондент, той успява да вземе интервю с циганина, анонимен глас по телефона го насочва по следите на убийството. И журналистът свършва следователската работа. На всичко отгоре вестникът се ангажира да осигури адвокат на семейството на жертвата. Медия за чудо и приказ.

И се стига до ключовия момент: журналистът се събира с такъв адвокат. Обеднял благородник идеалист. От някогашното му богатство е останала комай единствено респектираща библиотека. С фабулата до тук. Заради криминалната линия. Това не и медиен роман, въпреки органичното присъствие на интервюта и други такива.

Италианската литература има завидна традиция в социално-политическия роман. Струва си да припомним само Леонардо Шаша. Тук думата „политика” изключва политици герои, говорим за обществени отношения.

В случая организираната престъпност се доминира от органите на реда. Правосъдието е очаквано никакво. И фигурата на онзи адвокат подсказва, под перото на Табуки красноречиво - истината и мъдростта са неотделими, а тяхното актуално име е: Абсолютно обедняла аристократка.

Този Табуки е сякаш огледален на норвежкия крими автор Ю Несбьо. Романите на онзи са разкази за живота. При Табуки животът просто е силно криминализиран. Той е писател-скулптор. Разказаното се усеща като релеф. Пределно точно, като отсечено в камък. Без идеологизиране. Работата на писателя е да разказва, а когато разказът е достатъчно силен, няма нужда от морализаторство: животът е такъв, какъвто е.

Табуки го казва: „Понякога животът се разбира по-добре от една черна хроника, отколкото от „Критика на практическия разум” на Кант”.