page contents Книжен ъгъл: Хамелеонът Акунин
Предоставено от Blogger.

Хамелеонът Акунин

9.11.14


Петко Тодоров 

"Той измисли и жанр „текстово кино” 


Лятото на 1914, войната ще избухне всеки момент, Санкт Петербург, руското контраразузнаване е по следите на германска шпионска мрежа, която се е докопала до Генералния план за разгръщане на войските срещу Германия.

Млад студент попада нелепо в интригата, по-нататък той ще е главният герой на Борис Акунин в „Младенецът и дяволът” и останалите 9 филма от сериала „Смърт на брудершафт” (изд. „Еднорог”).


Жанрът: кинороман. Първият, Акунин ги нарича и „повести”, е „комедия”, вторият „Мъката на разбитото сърце” – „мелодрама”. И така нататък. На български излизат както в оригинала – по 2 в том.


„Поредният експеримент над моите бедни читатели”, обяснява авторът. Той се прочу със серията си за ретродетектива Ераст Фандорин, като версификатор-виртуоз при възпроизвеждане на литературата и живота от XIX век...

Сега разхожда своя Алексей Романов, онзи студент през Първата световна война, от 1914 до 1918 из Русия и Европа като влюбчив контраразузнавач и като личен противник на изпечен германски шпионин и неговия верен помощник. Шпионско-приключенски разказ.

„Ако, четейки „Смърт на брудершафт”, вие мислено виждате кинокартина, значи, методът работи”.

Някои виждат в метода му възпроизвеждане на естетиката на немия чернобял филм, но като че ли въпросът е за изобщо естетиката на киното. Търсено е и съответно оформление – с изобилие от рисунки като стоп-кадър и указания за музикалния съпровод.

Но то е външната страна. Няма как да се спасиш от виждането на кинокартина, даже да си преял с американските т.нар. трилъри. Акунин показва как изображението маскира плоскомислието на киното.

Иронията и сарказмът са неизбежни. Другото име на жанра е „като на кино”, той го казва „текстово кино”. Излишен патос е да се мисли в посоката как изобщо изображенията маскират плоскомислието в масовата култура.

Иначе писателят ерудит си е същият сладкодумен виртуоз на ретрото. Един ден след поредния му експеримент над бедните читатели някой ще го назове „жанрът Акунин” и ще е прав.