page contents Книжен Ъгъл: Лин Улман, писателката с прочути родители и собствен глас
Предоставено от Blogger.

Лин Улман, писателката с прочути родители и собствен глас

9.12.14

„Книгопис“ представя романа „Съкровеното“

Който пише или говори за нея в чужбина, неизбежно споменава прочутите ѝ родители – режисьора Ингмар Бергман и актрисата Лив Улман. В родината си тя е разпознаваема със собственото си „аз“:  Лин Улман – една от най-популярните норвежки писателки, авторка на пет романа, носителка на престижни награди. Книгите ѝ са преведени на 31 езика.

Лин Улман издава дебютния си роман „Преди да заспиш“ през 1998 г., когато вече е известна журналистка със силна позиция в литературната критика. Третият ѝ роман „Милост“ печели наградата на читателите през 2002 г., а по-късно има и сценична версия. В момента се подготвя екранната адаптация на четвъртия ѝ роман „Благословено дете“. Влиятелен експерт във филмовите среди, Лин Улман е поканена за член на журито на фестивала в Кан през 2011 г.

Най-успешен е романът ѝ „Съкровеното“ (2011), който се посреща  с възторг и от читатели, и от критици.  Правата за това заглавие са продадени в 15 страни, като излизането му в САЩ през пролетта на тази година предизвиква много положителни отзиви. Тон дава авторитетното издание „Ню Йорк Таймс бук ревю“, което определя Лин Улман като автор с „елегантен стил и оригинален глас“, а „Бостън глоуб“ я нарича „невероятно надарена писателка“. 

За книгата

Още първото изречение назовава ужасяващ факт – младо момиче е намерено заровено в гората. Но романът не тръгва по дирите на криминалното разследване. Дори вероятният убиец се мярва почти анонимно само в трагичния ден на престъплението.  Авторката се интересува много повече от вината на другите си герои не само за смъртта на момичето, а и за собствените им житейски провали.

Лин Улман не щади и читателя, изправен пред тъжните последици на уж малки прегрешения. Но не го и подценява, като го оставя сам да открие отговора на кодирания в страниците въпрос  – как да опазим съкровеното в себе си? Като го заровим дълбоко в душата си, като го споделим с близките си, или като щедро го раздадем на всички?