Чайна Миевил - създателят на странни светове

 „Ентусиаст“ представя романа „Посланическото градче“

Чайна Миевил е писател, който не следва тенденциите, той ги задава. Познат на българските читатели с романите „Станция Пердидо“, „Градът и градът“ и „Морелси“, британският писател фантаст непрестанно разширява собствения си творчески кръгозор, а оттам обогатява и жанра на научната фантастика като цяло.

В „Посланическото градче“ Миевил създава не само един свят на интригуващи лични съдби, но също изпълнен с приключенията на контакта с извънземните и войната между различни видове във вселената. Един сложен и загадъчен пъзел от думи, подреждането на който би помогнало да бъде разкрита логиката на света.

През 2012 г. романът печели наградата „Локус“ за най-добър научнофантастичен роман. Номиниран е за наградите „Небюла“, „Хюго“ и „Артър Кларк“, а заглавието се нарежда сред бестселърите на „Ню Йорк Таймс“. Книгата излиза на българския книжен пазар в началото на февруари с логото на издателство „Ентуасиаст“.

 „Не мога да се примиря с идеята, че литературата е програма в дванайсет стъпки. Ако някой чете книги, за да види как добрите хора са възнаградени, а лошите – наказани, по-добре да чете приказки “ – споделя Чайна Миевил. В своята рецензия за романа в „Ню Йорк Таймс“ Карло Ротела предлага ново жанрво определение специално за него – „планетарен романс или роман на идеите“.

В бъдещето хората са колонизирали отдалечена планета, дом на загадъчните ариеки – разумни същества, известни със своя уникален за вселената език, който само малцината човешки посланици могат да говорят. Ейвис Бенар Чо, момиче от човешката колония, се завръща в Посланическото градче след години на приключения в открития космос.

Тя не може да говори ариекийското наречие, но е неделима част от самия език, защото преди много време е била използвана като фигура на речта, ариеките я смятат за живо сравнение от своя език.

Когато междупланетните политически машинации стават причина за пристигането на нов посланик на Ариека, крехкото равновесие в отношенията между хора и извънземни се нарушава. На хоризонта се задава катастрофа и Ейвис е изправена пред предизвикателството да запази верността си към своя съпруг, когото вече не обича, към системата, на която вече няма доверие, към един език, който не може да говори, но който самият говори през нея.

Нейната гледната точка е тази на неразбирането и учудването пред достиженията на мисълта и техниката. Постепенно героинята ще разбере за политиката, за логиката и за любовта много повече, отколкото някога е искала да знае.

В „Посланическото градче“ въображението на автора създава съвършено нов свят, населен с множество странни герои. Както сред хората съществуват политически фракции ангажирани с борба за власт и за идеи, така и сред ариеките се появяват нови влияния, раждат се радикални и прокълнати месии, назряват конфликти.

Но това, че местният език е безкрайно странен за хората, не ги оправдава да подхождат пренебрежително към мисленето на тези странни същества. Такава е и една от основните идеи на Миевил, богато разработена чрез описанието на междупланетната етнология и междупланетната колонизация.

Тя доказва, че в моменти на криза комуникацията трябва да се осъществява смело и с приключенски дух, без страх от смъртта и от сложността на философските въпроси, които понякога съвсем парадоксално изискват бърз отговор.

Романът увлича както със заплетени интриги, така и със загадките на философията на езика. Той поставя актуални въпроси за времето, в което живеем. Дали езикът само назовава нещата или може и да ги представи на нашия ум, да ни даде да проникнем в тях? Какво е дума и какво понятие и как мислят по този въпрос извънземните? Дали езиковото общуване е необходимост или лукс, дали удоволствието от словото не може да стане опасно, да се превърне в наркотик?

И най-сетне, какви са шансовете за успех на онези, които предпочитат дипломацията пред войната, в една вселена на конкуренция, достойна да съперничи на ожесточените борби от нашето съвремие?

Чайна Миевил (1972) е роден в Норич, Великобритания. Има двойно американско и британско гражданство. На осемнадесетгодишна възраст, през 1990 г., една година той преподава английски език в Египет, където развива интерес към арабския език, културата и политиката в Близкия изток.

Придобива бакалавърска степен по социална антропология от Кеймбриджкия университет през 1994 г. и магистърска и докторска степен по международни отношения от Лондонското училище по икономика през 2001 г. Преподава творческо писане в Уоруикския университет.

Активен е и в политиката. Миевил членува в Международната организация на социалистите и Социалистическата работническа партия до 2013 г., когато подава оставка. През 2001 г. се явява на избори във Великобритания като кандидат на Социалистическия алианс.

Като привърженик на идеите на марксизма той пише дисертация на тема „Между равни права: марксистка теория на международното право“, която е издадена като самостоятелна книга в Обединеното кралство през 2005 г. и в Съединените щати през 2006 г.

Автор е на много произведения, сред които самостоятелни романи, серии, новели, комикси, ролеви игри и други. Носител е на наградите „Артър Кларк“, „Хюго“, „Локус“, на Британската награда за фентъзи и на Световната награда за фентъзи, номиниран е за наградите „Брам Стокър“ и „Небюла“. Някои от произведенията му са адаптирани за филмови сценарии и за театрална сцена.