page contents Книжен Ъгъл: Смехът на Стеван Сремац - Автентичен с най-голямото „А”
Предоставено от Blogger.

Смехът на Стеван Сремац - Автентичен с най-голямото „А”

15.2.15

Петко Тодоров

Селото е с 2 попа, те са комшии, не минава вечер да не си ходят на гости, попадиите любезничат помежду си, но зад гърба всяка злослови срещу другата, двете семейства са с по една мома за женене.

Всичко тече по мед и масло до идването на новия даскал в село. Той е млад. И ерген. Държи се възпитано. Попспировица първа го заплюва за зет. 

Но стечението на обстоятелствата и влеченията са други. Даскалът се сближава с попчировата щерка – в романа „Поп Чира и поп Спира” на Стеван Сремац (изд. „Рива”, превод Дарко Попов).

Сръбска класика от 1898. От най-плодовития – следнишки период на Сремац. В Ниш той даскалувал, тук има негов паметник в стила на славейковците от софийския площад „Славейков”, на негово име са библиотеката и гимназия.

Примитивно е да си мислим, че може Сремац да е прихванал българския традиционен „респект” към божия служител. Единият му поп е алчен, другият лаком, интригата попадийска ескалира във физическа разпра на двамата, изкъртват си зъби...

Въпросният „респект” е общ - и у нас, и у комшиите сърби, иде ни отвътре. И не е единствената обща мирогледност, прочитана в романа.

То е все едно „Мамино детенце” и „Криворазбраната цивилизация” накуп. Макар че между тях и „Поповете” има десетилетия календарно време, усеща се по реалиите.

А сюжетът не е нишки, от родния край на Сремац е, границата между Бачка и Банат, немцизми са на мястото на турцизмите, прислужницата е маджарка. Но манталитетният XIX век е неподозирано бавен. 

Хуморът на Сремац е характерно сръбски. Не тръгва с предварителното намерение да осмива и карикатури, а да разкаже живота откъм анекдотичната му страна и изключва всякакво злобарство. А езикът е необясним езиково. Ефектът изумява.

Преводът на „Поп Чира и поп Спира” е зашеметяваща, справедлива и безполезна плесница върху шумно хвалените засукани опити на сегашните ни писатели да архаизират сюжетно и езиково, сякаш днешният ни животец не е апетитен литературно. Автентизмът е незаменимо качество.