page contents Книжен Ъгъл: Ох, български отговор на „Петдесет нюанса сиво“
Предоставено от Blogger.

Ох, български отговор на „Петдесет нюанса сиво“

19.2.15

Романът „С@МОТ@” на журналистката Мартина Дечевска вече набирал популярност дни преди премиерата си като „българския Петдесет нюанса сиво“, заради горещите садо-мазо сцени вътре, твърди съобщение на ПР-агенция.

„С@МОТ@” дори предхождал световния бестселър, защото книгата била започната през 2008 година в Тунис като екзотичната локация не е повлияла на историите вътре – действието на романа се развива в София и показва проблемите, с които младите момичета се сблъскват в съвремието.

Според анотацията студентката по психология Роберта е отвлечена и държана в плен от кибер социопат, който й поставя нелек избор – да накара трима души в социалната мрежа ImageBox да се самоубият със силата на думите си или тя самата да умре бавно и мъчително.

По-пикантната линия в сюжета пък е вдъхновена от серия интервюта с жени, практикуващи садо-мазо секс, които авторката подготвя за статия, преди да осъзнае, че темата изисква по-задълбочено представяне, а не просто излагане на фактите.

„Реших, че предпочитам да покажа какво се случва в главите на тези момичета, отколкото да ги превърна в журналистическа сензация”, разказва Мартина Дечевска. Следва кратък откъс от романа.

Работа, сън, снимки, пиене. Всичко вървеше спокойно и като цяло монотонно, докато не й се обадеше Той. Звънеше на мобилния, когато му скимне, веднъж на месец-два, понякога по-често, понякога по-рядко, но когато телефонът извибрираше с думичката Master на дисплея, Валерия знаеше, че ще чуе строгия му, плътен глас, изискващ безкомпромисно и абсолютно подчинение.
„Тук ли си, кучко? Имам нужда от теб. Ела тази вечер точно в 23:30 на ъгъла на „Мадрид” и „Черковна”. Искам да ми служиш, разбра ли?
„Да, Господарю”, отговаряше Валерия като хипнотизирана и моментално краката й се подкосяваха.
Знаеше, че той ще я удря, щя я дърпа за косата, ще я обижда. Че на следващия ден ще я боли гърлото и вероятно вратът, сигурно ще има и някоя и друга синина. Но това бяха редките й мигове на удоволствие. Мигове, в които се отдаваше изцяло, подчиняваше се и това й доставяше неописуем екстаз...
...В 23:35 Валерия беше на уреченото място. Пресечката на Мадрид и Черковна. С къса пола, тънък черен чорапогащник, закопчана до горе бяла риза и нашийник с халка, който показваше нейното положение във връзката. Той вече беше там и я чакаше.
– Закъсня, кучко. Сега ще понесеш своето наказание, нали си наясно с това?
– Да, Господарю – прошепна смирено Валерия и наведе глава.
– Добре, тръгвай. – Той закачи кучешка каишка към халката на врата й и я задърпа към „тяхното местенце”, което беше съвсем наблизо.
Когато влязоха, я накара да целуне пръстена му. Беше изработен от масивно сребро...