page contents Книжен Ъгъл: Чия е „Сянката над каменната пейка“?
Предоставено от Blogger.

Чия е „Сянката над каменната пейка“?

17.2.15

Йоана Ванчева

ЕМАС започва „сенчестата“ четирилогия на Мария Грипе

Малцина са писателите, които умеят да пишат увлекателно за деца. А още по-малобройни са онези, които пишат така, че да събудят у невръстните си читатели желанието да разсъждават. Една от тези редки автори-магьосници на словото е шведката Мария Грипе.

Мая Стина Валер, както е нейното истинско име, е родена през 1923-та година в малкото градче Ваксхолм, разположено на Стокхолмския архипелаг, и умира на 83-годишна възраст (през 2007 г.). За толкова дълъг живот човек навярно става много мъдър. Но това е работа на възрастните. За малките трябва да пишеш ИНТЕРЕСНО.

А Мария Грипе определено пише интересно. За своите над 35 книги, повечето илюстрирани от нейния съпруг Харалд Грипе, е получила близо 20 национални и международни литературни награди, а самите книги не само че са преведени на 30 езика, но и много от тях са екранизирани и имат огромен успех. Зад тези цифри се крие голям талант, сериозни знания и много любов – любов към литературата, но най-вече към децата.

Малката Мая Стина отрано трупа опит. Още през детските си години вечер разказва на братята и сестрите си приказки, които съчинява сама. Като гимназистка пише стихове, но по-късно сама преценява, че не са нещо особено. После следва философия и литература в университета. Ала истински и сериозно започва да се занимава с литература, когато дъщеря й Камила достига „приказната“ възраст, тоест, когато на детето може и трябва да му се разказват приказки. И Мария Грипе, също както Астрид Линдгрен, започва да съчинява приказки и прописва интересни истории заради собственото си дете.

Първата книга на Мария Грипе е „В нашия малък град“. Известност обаче получава с трилогията за Юсефин и Хюго („Юсефин“, 1961; „Хюго и Юсефин“, 1962; „Хюго“, 1966) – една чудесно разказана история за голямото приятелство между момче и момиче. Книгата бе издадена на български език от издателство „ЕМАС“.

В по-късния период от творчеството си авторката, повлияна от Едгар Алан По и сестрите Бронте, вкарва фантастични и мистични елементи в книгите си, като ги обяснява с реакция към насилието, навлизащо все повече в изкуството. От този период е книгата „Агнес Сесилия – една тайнствена история“, също издадена от „ЕМАС“.

А сега издателството поднася на малките си читатели първата книга от така наречената „Сенчеста“ четирилогия – „Сянката на каменната пейка“, написана през 1982 година. Сянката винаги се е възприемала като универсален символ на тайнствеността, мистериозността, съмнението. Тя неминуемо поражда въпроса кой или какво се крие зад нея. А отговорът чия сянка се простира над каменната пейка ще откриете в страниците на тази книга…

Действието ни връща към началото на двайсети век, в дома на заможно шведско семейство. Разказът се води от името на Берта – четиринайсетгодишно момиче, което живее заедно с родителите си, брат си и сестра си.  В уредения, подчинен на строги правила и доста еднообразен живот на семейството се появява загадъчната прислужница Каролин – съвсем млада, почти връстница на Берта.

Трите деца – Берта, Роланд и Надя – се влюбват на мига в Каролин. Няма как да устоиш пред изключително силния й чар. Неподвластна на обаянието й остава единствено старата икономка Свеа, свикнала да се разпорежда в къщата като втора господарка. Освен обаче ведро настроение и разнообразие, Каролин внася в монотонния живот на семейството и смут. Тя не се свени да повдига въпроса за мястото на жените в обществото, за равноправието между половете; не се бои да опонира на възрастните и да им показва къде грешат… Изобщо, Каролин е момиче с мнение.

Тя обаче изповядва напредничави възгледи, които не намират почва у заможното, но доста консервативно семейство на Берта. При все това никой от домашните не знае почти нищо за младата прислужница. Миналото й е забулено в мистерия. С неподражаемо майсторство Мария Грипе „забърква“  историите си с по нещо свръхестествено, тайнствено и мистично и още от първите редове разпалва любопитство. А тогава и нашата фантазия помага.

Въображението и талантът на Марие Грипе не знаят граници, но в разговори тя винаги е подчертавала, че иска да пише само за деца. От детската душа тя черпи вдъхновението си и смята, че най-съкровеният й творчески дълг е да насърчава децата да мислят. Според нея децата са много по-прозорливи, отколкото предполагат възрастните, и интелектът им не бива да бъде подценяван. За тях трябва да разказваш не просто увлекателно, но и тайнствено, с недомлъвки, така че да ги подтикнеш да развихрят богатата си фантазия.

Нейните книги са жанрово разнообрази, но всичките са за деца и са колкото развлекателни, толкова и те карат да се замислиш. И да видиш света от много интересна гледна точка.
Мария Грипе е носителка на най-престижната награда за детска литература в света – медала „Х. Кр. Андерсен“. Впрочем той  е бил неин любим автор.

А още по-любопитно е, че през 2005 г. е учредена награда „Мария Грипе“. Тя се присъжда ежегодно на шведски писател, който „в своите книги дава възможност на читателите да се срещнат със света на фантазията и реалното“, а главният герой непременно трябва да бъде млад. Какво чудно има? Нали точно това намираме в нейните романи.