page contents Книжен Ъгъл: Владимир Сорокин: „Във „Виелица“ Русия е огромна бяла мечка, в чиято козина живее населението“
Предоставено от Blogger.

Владимир Сорокин: „Във „Виелица“ Русия е огромна бяла мечка, в чиято козина живее населението“

27.3.15

Зима е, навън се вихри снежна буря, а един доктор се опитва да се добере до селце, в което е избухнала епидемия от чума – страшна болест, превръщаща хората в чудовища.

Странен боливийски вирус причинява епидемията. В снега насред полето и в гората изникват кристални пирамидки. В домове от самообразуващ се филц свой особен живот живеят тайнствените витаминдери. Разболелите се не могат да бъдат спасени, но тези, които все още не са се заразили, трябва да бъдат имунизирани. И докторът носи ваксина. Но докато се опитва да изпълни дълга си, води непрестанна борба със стихията, с обстоятелствата, със собствените си слабости.

Как ще свърши историята за пътуването на селския доктор Гарин, която започва в ужасна виелица на една малка пощенска станция, където никога не можеш да намериш коне? В повестта „Виелица“, представена от „Ентусиаст“ в превод на Васил Данов.

„Една от отправните ми точки беше разказ на моя покоен дядо. Веднъж те пътували през зимата с шейна от съседното село – било е още преди войната. Започнала снежна буря и през нощта объркали пътя, макар че били съвсем близко. През цялата нощ секли дъски от шейната и поддържали малък огън. Така издържали до сутринта. След това бурята утихнала и те потеглили.

А, да речем, в Норилск, започне ли снежна буря хората не могат да излизат на улицата. Дори да отидат до магазина, тъй като бурята ще ги захвърли извън града. Бунтът на вещите в повестта символизира, без съмнение, битовата неподреденост на руския живот и в това няма нищо преднамерено. Колкото пъти съм слушал за замръзващи на път пътници, толкова пъти е ставало дума за нещо, което задължително се чупи или поврежда.

В това се състои метафизиката на мястото, в което живеем. Тук има много счупени неща. Тук е повредена държавната машина и не е възможно да бъде поправена“, споделя Владимир Сорокин. Затова бунтът на вещите преследва героите по време на цялото им пътуване – многократно чупещия се плаз на шейната, губещите се пирони и редица други неприятности. Това е хаосът на виелицата!

За първи път книгата е публикувана през 2010 г. и се радва на голям успех както в Русия, така и извън нея. Виелицата в повестта е и субект, и обект; и персонаж, и сцена; и герой, и декор. Тя е стихия, която определя живота на хората, тяхната съдба, стихия, от която хората зависят, зависели са в миналото и ще продължават да зависят, защото това е руската действителност.

„В повестта „Виелица“ „Русия е огромна бяла мечка, в козината на която живее населението“, а героите се заложници на необятната руска земя. В началото на 80-те години един художник, който беше прочел моите разкази, а след това се запознахме и лично, ми каза: „Мислех, че авторът е гърбав, влачещ крака старец, безнадежден ерген и ренегат, който, отпивайки водка от бутилката, рови из кофите.“ А в мое лице е видял баща на младо семейство, живеещ в тристайно жилище и то в достатъчно благополучие.

Нали литературата не е само себеизява, тя е още мечти, някакво фантазиране. Аз не съм писател реалист. Цял живот съм описвал това, което го няма. Литературната фантазия ми е по-скъпа от литературното правдоподобие“, казва Сорокин.

За Владимир Сорокин

Владимир Георгиевич Сорокин е роден на 07.08.1955 г. в малкото градче Биково край Москва. През 1977 завършва Московския институт за нефт и газ „Губкин“ със специалност инженер-химик. Занимавал се е с графично оформление на книги, живопис, концептуално изкуство. Участвал е в изложби. Като литератор Сорокин се оформя в началото на 80-те в средата на художници и писатели от московския ъндърграунд. Първата му публикация е в емигрантското парижко издателство „Синтаксис“ – романът „Опашка“ (или „Ред“) излиза първо на руски, а след това е преведен на почти всички европейски езици. Книгите на Сорокин предизвикват бурни дискусии в медиите, спорове, а понякога дори съдебни производства.
Женен, с две дъщери близначки. Живее в Подмосковието.