Светът преоткри Ханс Фалада и „Всеки умира сам”

Петко Тодоров

С романа за германската антифашистка съпротива

Юни 1940, Франция капитулира, Берлин ликува, семейство на майстор дърводелец получава фронтова поща: единственият им син е убит. След първоначалния потрес бащата се сеща: „Трябва да направя нещо. Само дето не знам точно какво...”

И каквото узрява: позиви. Изписва ги на картички, със съпругата ги оставят на оживени места. За сваляне на фюрера и спиране на войната.  Първата картичка веднага попада в гестапо. За половин година  успяват да пласират 48, от тях гестапо залавя 44 – във „Всеки умира сам” на Ханс Фалада (изд. „Летера”).

Романът излиза след кончината на писателя (1893-1947), 6 десетилетия по-късно го преоткрива френски издател, за 2 години в САЩ се разпродава над 150 000-ен тираж, във Великобритания – над 300 000. И през 2011 в Германия изваждат оригиналния ръкопис. Редакторът туширал през 1947 тоталната нацификация на населението, описана от Фалада.

Това е първи роман за немската съпротива, писан от неемигрирал автор. Примо Леви, италианският писател, оживял в Аушвиц го обявява за най-добрата книга, писана някога за немската съпротива.

Темата за антифашистката съпротива е политически некоректна единствено в България. Тя падна жертва в комплексарски устроеното и оттам лесно манипулируемо нашенско обществено съзнание за да се легитимира разграбването на националното богатство.

Фалада разполагал с полицейско досие на мъж и жена, разпространявали картички-позиви. Дълго се борил с намерението да направи от случая белетристика, възприемал се като част от тълпата пасивни наблюдатели и не искал да си мислят „че се прави на нещо по-добро от това, което е бил”.

Докато романът сам се изсипал за 4 седмици върху 866 машинописни страници: най-ниската съпротива – неорганизирана, наивна, неефективна, но незаобиколима.

Времето непосредствено след смяната на политически режим е най-плодородната почва за тъпа конюнктурна литература. Примери: у нас след установяване на Народната република и след зачеркване на „народната”. Фалада е достолепно изключение.