page contents Книжен Ъгъл: „Уморен да се раждам и да умирам” - визитката на Мо Йен
Предоставено от Blogger.

„Уморен да се раждам и да умирам” - визитката на Мо Йен

28.4.15

Петко Тодоров

„Мо Йен на мига се изниза като мазен плъх... Този хубостник хем бе любопитен, хем бе страхопъзльо, хем неспособен, хем инат, хем тъпоглав, хем лукав”, разказва Мо Йен в „Уморен да се раждам и да умирам” (изд. „Летера”, превод от китайски Петко Т. Хинов).

Точно така, Писателят Мо Йен е от героите на Нобелиста за 2012 Мо Йен в романа, който самият той препоръчва като своя визитка. Написал го за 43 дни, но го мислил 43 години, по собствено признание: 490 000 иероглифа.

Първи януари 1950, тече аграрната реформа, богат селянин е разстрелян, душата му се озовава в ада, повелителят на преизподнята отсъжда, че не е достатъчно виновен, обещава да го прероди в човек, но нали е повелител на преизподнята – премята го: „Ококорих очи и видях цялото си тяло облепено в слуз, а аз – легнал край задницата на някаква магарица”. Преродил се в магаре в обора на собствения си ратай.
Селянинът Мо Йен разказва историята на китайското село. От кооперирането до 31 декември 2000. Нобеловият комитет нарече писането му „халюцинаторен реализъм”, което се разбира като шизофренен. Предишният му преведен на български роман „Промяна” се оказа само намек за тази белетристика.

Сравняват го едновременно с Кафка, Маркес и Фокнър, което е обикновено медийно плиткоумие, продукт на мързеливото и самодостатъчно западно невежество. И поредното доказателство, че ние не искаме да узнаем за какво става дума. Става дума за друга култура. Той ни съобщава, че нашият слугински прочит на соца е културна загуба.

Онова магаре е убито и изядено от селяните, историята с повелителя на ада се повтаря, героят се преражда в биче, после в нерез, после в куче... И съпреживява битието на съселяните си. Трагично, гротесково, епично в неподозиран за западната литературност синтез, който поради същото невежество наричаме магически.

Неподозирана е дори свръхинтелигентната самоирония на Мо Йен: „Естествено, в разказите на оня синковец Мо Йен има още по-фантастични описания от това”.