page contents Книжен ъгъл: Взривът от пикантерия на Мюриел Барбери
Предоставено от Blogger.

Взривът от пикантерия на Мюриел Барбери

11.5.15

Петко Тодоров

Четем дебютния й роман. Какъв дебют!

„Като някаква ефирна маркиза потопих внимателно устни в торфообразната магма и ... о, чудо на въздействието! Взрив от пикантерия, най-различни неописуеми елементи бушуват и избухват внезапно в устата ми, органите престават да съществуват, нямам небце, нямам бузи, нямам лигавица – само едно опустошително усещане, че у мен се вихри планетарна война” – невръстният герой на Мюриел Барбери отпива първа глътка уиски в „Лакомството” (изд. „Факел експрес”, превод Александра Велева).

Уискито е не какво да е, а това са спомени. Лекарят току-що е съобщил, че му остават 48 часа живот. И лентата се завърта. Той е прочут кулинарен критик.

Дебютният роман на френската писателка, която нашумя особено със следващия „Елегантността на таралежа”, четохме го на български. Първият се продаде веднага след излизането в 200 000 тираж на 12 езика, вторият -  в 6 милиона...

Та кулинаристът си припомня най-вълнуващите моменти, а те са с ядене - не поддаващо се на друго, освен на думи вдъхновение. Хората около него си спомнят не толкова вкусни неща – той е тежък характер и проклетник. На дъното на всеки критик на каквото и да е дреме проклетник.

Барбери пък припомня силата на думите: „Никой от нас не беше вече гладен, но пък именно това му е хубавото, когато дойде време за сладките – можеш да ги оцениш като истински деликатес само когато не ги ядеш, за да утолиш глада си, и когато тази истинска вакханалия от сладостна благост не задоволява първичните ти нужди, а залива небцето ти с благоволението на вселената”.

Действието може да се изтанцува, да се изрисува на стена, думите са измислени за другото. Медийните думи за бърза консумация са като ядене на крак, задоволяват първични нужди. Далече са от вкуса. И от силата. Въздействието е илюзорно. Манипулират се първични нужди. Медийността е осъдена по дефиниция на слугинаж.

Героят на Барбери е роб на вкуса, той казва: „Животът не е нищо друго освен осмоза между думата и факта, когато думата облича факта с парадната си дреха”.