page contents Книжен Ъгъл: Превеждат литературната китайска стена
Предоставено от Blogger.

Превеждат литературната китайска стена

31.5.15

Петко Тодоров

Романът на Цао Сюецин минава за енциклопедия на живота

„Беше жежък и протяжен летен ден, Ши’ин седеше безразлично в стаята с книгите, свитъкът в ръката му натежа и той го изпусна, опря глава в столчето за чай и се предаде на дрямка. В омаята на съня неусетно му се пристори, че е попаднал на някакво неизвестно място”, така, след ритуалното въведение, почва разказът в „Сън в алени покои” на Цао Сюецин (изд. „Изток-Запад”).

Не е сигурна рождената година на писателя, смята се, че умира около 1762, роден в богата благородническа фамилия, умира в бедност. Известно време се препитава с рисуване на картини.

Романа пише 10-ина години, завършва го около средата на XVIII век, отпечатан е след кончината му. На български ще излезе в 4 тома по 600 страници, преводачът от китайски Петко Хинов обещава още един том с тълкувания.

„Роман енциклопедия: в него е изобразен с етнографски подробности животът на китайското общество от XVIII век – от императора до просяка; с почти научна изчерпателност в романа са вплетени знания от областта на архитектурата, изкуствата, митологията, религията, социално-правните отношения, държавната и чиновническата администрация, музиката и театъра, поезията и калиграфията, дори от традиционното кулинарно изкуство и медицина”, обяснява Хинов.

Младеж от западащо благородническо семейство залюбва братовчедка, но му е съдено да се вземе с друга, пак братовчедка. Първият китайски роман с психология. Над 700 персонажи, около 100 са водещите; 120 глави, първите 80 са на Цао Сюецин, 40 се приписват на Гао Ъ, който ги дописва удивително органично.

Забележително е, че в обстановка на институционално затъпяване някой се заема с такъв превод и то от китайски. Което доказва, че книгата е медията в духовната катастрофа. Останалото е слугинаж и политическа коректност. То ще рече, че книгата става маркер на болезнено тънка прослойка от населението и тази прослойка е осъдена на сурово социално отграничаване.

Оптимистичното: произлезли сме като нация от една книга – „История славянобългарска”.