page contents Книжен Ъгъл: Истински случай: Какво става с нас след смъртта или „Отвъдният живот на Били Фингърс“
Предоставено от Blogger.

Истински случай: Какво става с нас след смъртта или „Отвъдният живот на Били Фингърс“

22.6.15

Били Фингърс, както е известен Уилям Коен, е бил чаровно лошо момче през целия си живот. Той се бори с личните си демони - алкохолът, дрогата, дребните престъпления, докато един ден е блъснат от кола и загива на място.

Ани Кейгън е неговата сестра, която никога не се отказва от любовта си към по-големия пропаднал брат. След като в продължение на десет години пише и изпълнява песни, тя става доктор по хиропрактика и открива частна практика в Горен Ист Енд, Манхатън. Привлечена от източните духовни традиции, Ани изучава йога и практикува интензивна медитация.

Следвайки вътрешния си глас, тя изоставя кариерата си на доктор и забързания градски живот и се заселва в Източен Лонг Айланд, в малка уединена къща край брега. Ани се връща към музиката и започва да посещава курс по творческо писане. Нейният брат Били загива в катастрофа докато тя пише първия си роман.

Книгата й „Отвъдният живот на Били Фингърс“ описва неочакваното и за нея общуване с покойния й брат и дава любопитно описание на отвъдния свят. Тя е едно свидетелство за съществуването на други светове и за безсмъртието на душата.

Когато брат й Били внезапно умира, Ани е съкрушена. Тя се затваря в себе си и изпада в депресия, докато един ден не чува гласа на брат си. Така започва този необикновен диалог. В началото Ани си мисли, че има халюцинации или полудява, докато не получава многобройни доказателства за истинността на преживяването си.

Били е един от така наречените „пътници между световете“, известни още на древните гърци. Ролята им е да са посредници или вестоносци между царството на живите и царството на мъртвите. Задачата на Били е да предаде информация на Ани, а чрез книгата – на голям кръг хора, за това какво се случва след смъртта.

В книгата се говори за необятната и всеизпълваща Божествена любов, която е първата и най-съществена характеристика на отвъдния свят, в който не важат линеарните закони на времето и пространството. Душата може да пътува между отделни светове и вселени, да възприема времето по съвсем различен начин, да интегрира наученото и да си спомни своята истинска, божествена същност.

В отвъдното душите могат да надзърнат в „Книгата на живота си“ и като в холограма да видят всеки един миг от него, последствията от всеки избор, който са направили, както и отражението му върху всички околни. Още по-интересно е да проследят какъв би бил животът им, ако бяха направили други избори, ако бяха поели по различни пътища. Едно е сигурно: няма грешни избори, а само научени уроци. Душата е вечна, тя само трупа опитност и израства. Следва откъс от книгата, подготвена от „Хермес“.

Едно сънливо утро в средата на август, преди зазоряване...  
Денят е красив. Защо не вземеш червения тефтер и не дойдеш с мен до брега?
Когато стигнах там, розово-оранжевите ивици на небето сториха път на величествения, облечен в бяла роба, ефирен образ на Били.
При теб е хубав ден, сестра ми. Тук всеки ден е хубав, въпреки че всъщност няма дни и нощи. Но те не ми липсват. Нищо не ми липсва.
Едно от нещата, които със сигурност не ми липсват, е да се тревожа как изглеждам. Тук просто изглеждам като себе си и това е страхотно. Нямам претенции или усилия да изглеждам по определен начин. Просто сияя, което не е свързано с никакви усилия. Тъй като съм направен от светлина, нямам органи или кръв, нито нещо подобно. Нямам проблеми с коляното или с черния дроб, нямам проблеми с наркотиците или с теглото. Нямам и дом, освен светлинното ми тяло.
Понякога го оставям и отново се сливам с Вселената; отпускам се и преливам в космическото енергийно поле. Предполагам, че донякъде би го сравнила с човешкия сън, защото и двете имат нещо общо с отпускането. Но всъщност няма сравнение, защото сливането с Вселената е истински екстаз, а при съня става неволно.
На Земята се нуждаеш от ден и нощ, от сън и от събуждане, от раждане и от смърт. Имаш нужда да знаеш, че днешният ден може да е бил труден, но утре може да е по-добре. Може ти да си объркал деня или денят да е объркал теб, но отиваш да спиш и се събуждаш, и може би усещаш новото начало.
И смъртта, също като съня, ти дава ново начало. Обикновено не мислим за смъртта като за начало, но тя е точно това. Каквито и така наречени грешки да си правил, вече няма значение, защото винаги има друг шанс, дори друг живот, за да опиташ нещо различно. И не се притеснявай. Така наречените грешки са в реда на нещата. Те са просто част от сделката.
Когато умреш, всъщност всичко е по-живо. Вземи например моята Книга на живота, която ми даде Йосиф, внушителния среброкос мъж, когото срещнах под синьо-бялата сфера. Въпреки че я наричам книга, тя няма страници или букви. По-скоро прилича на трептяща дъга. Наричам я книга, защото с това се подразбира събиране на информация на едно място. Освен това „Книга на живота” звучи добре.
Преди всяка една душа да дойде на Земята, нейната персонална версия на Книгата на живота вече е написана. Животът на твоята планета има за цел да ти осигури драми, които да те променят. Не е ли смешно, че повечето хора се плашат от промяната, когато именно тя е двойната глазура от лакта върху тортата на живота.
И въпреки че голяма част от живота ти вече е планирана, в рамките на този план има много свобода. Обстоятелствата са като линии в детска книжка за оцветяване. Но вместо с мастило линиите са нарисувани с молив и могат да се изтрият. Докато оцветяваш пространството между линиите, ти ги променяш.
Да чета моята Книга на живота, е различно от това да гледам холограмата си. Тогава нямаше анализиране. А сега с Йосиф гледаме как определени нюанси на цветовете, които съм избрал, са формирали живота ми.
Йосиф изглежда като човешко същество, но е направен от светлина, също като мен. Не смятам, че е въплъщение на едно от Висшите същества, за които говорих по-рано. Усещам, че той работи под тяхна протекция, с тяхното благоволение. Йосиф изглежда по-добре от най-красивия актьор, който си виждала. Лицето му носи отпечатъка на невероятен опит и доброта. Към нищо не подхожда сериозно, а с леко сърце и мъдрост. Не зная дали всички тук виждат нещата така, както ги вижда той, защото досега не съм срещал местни. Но мога да ти кажа, че гледната точка на Йосиф идеално ми пасва.
Въпреки че Йосиф знае много повече от мен, той не налага правила, нито си дава мнението, освен ако не го попитам. По никакъв начин не доминира над мен, а това е хубаво нещо. Когато си на Земята, си изложен на толкова силно влияние от другите, че в известна степен не живееш собствения си живот. Живееш го едва след като умреш.
Какво точно прави Йосиф ли? Най-доброто, което прави, е, че ме обича безусловно. На Земята хората говорят за безусловна любов, но докато не си обичан по този начин, не е възможно да разбереш силата на такава любов. Тя далеч превишава приемането, защото приемането предполага, че харесваш някои неща в мен, други – не, но приемаш всичко. За Йосиф всичко в мен е необикновено. Какво преживяване!
Аз наистина не се справих зле на Земята, предвид обстоятелствата, които съм избрал. Те не бяха лесни. Голяма част от живота ми ме подготвяше за тази нова работа – да пиша книгата заедно с теб. Трудно е да помагаш на другите, ако не разбираш тяхното безсилие, техните разочарования, страховете им, желанията им, тяхната сила. Не можеш да влезеш в нечии обувки, ако не застанеш там, където стои той самият.
Аз стоях на най-различни места, играх много различни роли през живота си: пристрастеният, философът, лечителят, негодникът, този, който прави добро, този, който причинява злини, и най-любимото ми – лошото момче светец. По никакъв начин не целя да внуша, че съм бил светец. Просто искам да кажа, че макар и да извърших своя дял от необичайни, дори незаконни неща, сърцето и душата ми винаги са се стремели към нещо прекрасно.
Винаги съм обичал да помагам на другите. Въпреки че така и не завърших гимназия, винаги съм бил добър разказвач и съм бил искрен. Използвах тези таланти в най-хубавите ми моменти. Помниш, че ръководех център за тийнейджъри наркомани, нали? Обичах тези деца и те го знаеха.
След това имах възможността да изживея адвокатските си амбиции в любимата ми работа за всички времена – сътрудник на Нюйоркския градски съд, работех с хора, арестувани за престъпления, свързани с дрога. Защитавах тези хора и се опитвах да убедя съдиите да ги пратят в центрове за наркомани, вместо в затвора. Разбира се, това беше преди аз самият да отида в затвора [смее се].
За мен е чест, че моето издание на Книгата на живота съдържа писанията, които поверявам на теб. Както може би си усетила, отново съм станал нещо като помагаща душа. Надявам се чрез тези страници хората да разберат, че не са сами. Надявам се да почувстват своето безсмъртие, дори само за част от секундата, и да да се освободят от страха си от смъртта. Тези страници могат не само да ги избавят от ужаса пред смъртта, но и да променят живота им към по-добро.
Споменах ли, че от тези страници извира светлина?
О, и днес ти изпращам звезда.

Лъчезарността на Били ми донесе такъв покой, че останах да се разхождам из плажа без каквито и да било мисли и грижи в главата си. Гледах нагоре и търсех звездата, която Били беше обещал. Морето, слънцето и чайките блещукаха с едва доловимата светлина на Божественото.
Онзи следобед, докато шофирах към Ню Йорк, за да си боядисам косата, си мислех, че от всички роли на брат ми тази на Били Фингърс ми харесваше най-малко. Мразех това име, то ме плашеше. Беше свързано с нечисти сделки, затвор, оръжия и гибелна катастрофа.
- Били, какъв си ти? – попитах го аз. – Гангстер? Джебчия?
Много пъти ми се е искало брат ми да бъде нещо друго – професор, писател, бизнесмен, – а не някой, чието най-голямо удоволствие беше да се друса. Понякога дори се срамувах от него. Както в гимназията, когато братът на една от най-добрите ми приятелки не искаше да е близка със сестрата на кварталния наркоман. Нямаше значение, че ме отличаваха с награди и й помагах да получава по-високи оценки.
Докато паркирах колата, си мислех, че макар и животът на брат ми да беше по-различен от този, който бих искала да води, никога не съм искала различен брат, някой, който не е Били. Помислих си също, че ще си направя косата по-светла – малко слънчеви кичури за слънчевите летни дни.
И точно тогава гласът на Били премина през предното стъкло.
Защо не си направиш косата като тази на актрисата Лена Улин?
Влизайки в салона, се засмях.
- Били, ти пък какво разбираш от цвят на косата?
Докато чаках, седнала на фризьорския стол, до мен седна една жена. Почувствах странно, магнетично привличане в нейна посока, затова се обърнах към нея. Там седеше красивата Лена Улин.
Били буквално ми беше пратил звезда.