page contents Книжен Ъгъл: Граф Дракула в цял ръст
Предоставено от Blogger.

Граф Дракула в цял ръст

12.7.15

Петко Тодоров

И в два превода го получихме

Да се чуди човек дали да се радва, че издателствата „Персей” и „Deja Book” пуснаха едновременно „Дракула” на Брам Стокър в пълния текст от различни преводачи (Емил Минчев и Слави Ганев), досега излизаше на български в намален размер, или да се ядосва, че се харчи излишно книжна енергия. Вместо едното издание щяхме да имаме друго заглавие.

Е, при държавното книгоиздаване можеше да се планира. Най-куриозното стана наскоро като изтекоха правата на Екзюпери и за седмици българският пазар се обзаведе със 7-8 различни издания на „Малкия принц”. Богата държава сме.

Да се радваме. Най-известният роман на повече известният приживе като театрал Ейбрахам „Брам” Стокър, от 1897, не е първото вампирско литературно съчинение. Но остава като калъп за този сюжет, благодарение и на безбройните екранизации.

Литература е, за разлика от лавината вампирски четива, споходила ни в последните години. Модата е със свойство да смъква равнището на каквото споходи. Заради пазара...

Варна е мястото на специален епизод в романа, но няма смисъл да търсим в него нещо варненско, Стокър се интересувал от града само като географска точка. И осъдил влашкия владетел от XV век Влад Дракула Цепеш на прототип за неумиращия си във всяко отношение герой.

И незаменима туристическа атракция. С далеч по-малко пари – от мераците на някои нашенци да измислят несъществуващи исторически паметници, и неизмеримо по-елегантно.

Литературоведите намират какво ли не в този роман – от фолклор до философия. Но откъдето и да го гледаме, той е факт от славния европейски декаданс около границата между XIX и XX век. Което отвежда на поне 2 размишления. Какво направихме с литературните стойности? Боклук – заради пазара. За да ги продаваме на кого? На себе си. Нещо като естетическо самоизяждане.

И другото. Декадансът е осъден като че ли вече на невъзможност. Декадансът като излекуващо заболяване. Дали защото сме се излекували окончателно, или окончателно сме се излекували от възможността за излекуване?