page contents Книжен Ъгъл: Оливер Пьоч: Не ми личи, но произхождам от стар род палачи
Предоставено от Blogger.

Оливер Пьоч: Не ми личи, но произхождам от стар род палачи

16.7.15

Хермес представя Дъщерята на палача от най-успешния немскоезичен писател в Амазон

Още с първия си роман – „Дъщерята на палача“, Оливер Пьоч предизвиква фурор в Европа, а впоследствие книгата се превръща в бестселър в САЩ и Китай. Романът поставя началото на криминална историческа поредица, от която в световен мащаб са продадени над 2,5 милиона екземпляра, а авторът е обявен от Амазон за най-успешния немскоезичен писател.  Къде се крие тайната на успеха на баварския журналист? Вероятно в необичайния избор на главен герой – палач. В случая обаче не трябва да се прибързва със заключенията – това не е кървава история, изпълнена с мъчения и жестокости. Точно обратното – писателят ни среща със симпатични и ярки образи, като ни връща назад във времето в малко познат за нас свят – този на средновековното баварско общество. Като прибавим увлекателния детективски сюжет, приятния образен език, прецизните и любопитни исторически детайли, формулата на успеха вече става ясна. Повече за Оливер Пьоч и „Дъщерята на палача“ ще ни разкаже самият автор.

- Въпреки че не ми личи — или поне се надявам, — по майчина линия произхождам от стар род палачи. Четиринадесет от предците ми са практикували кървавия занаят, повечето от тях между ХVІ и ХІХ век в Южна Бавария, близо до Алпите, в известния исторически район Пфафенвинкел.
Роден съм на 20 декември 1970 г. в Мюнхен. Баща ми не е палач, разбира се, а психотерапевт. Майка ми е детска учителка и от нея съм наследил умението да разказвам интересни и забавни истории.  Още от дете обичах да разказвам приказки, като редовна публика бяха двамата ми по-малки братя. По-късно написах първите си творби – фентъзи разказ, приключенска книга игра, комикс. Дори правех записи как разказвам историите си и ги пусках на съучениците си. С една дума, не можех да млъкна и за секунда. Когато не говорех, пеех — хоби, което и до днес практикувам, като пея в различни групи.
Завърших журналистика в Мюнхен и работех за радиото и телевизията. Правех репортажи, пишех сценарии, пътувах по света и заснемах документални филми. Но не се простих с мечтата да бъда писател.
Най-накрая, през 2007 г., „Дъщерята на палача“ беше публикувана. Книгата сложи началото на поредица, чийто успех ми позволява да се препитавам като писател. Вече съм написал над 10 романа, включително и детски четива. До този момент книгите ми са преведени на повече от 25 езика и са продадени над 2,5 милиона екземпляра.

- Как започна всичко?

- И като си помислите само: всичко започна с моя предшественик – палача Якоб Куизъл. Дано да се гордее с мен, ако ме вижда отнякъде. Но най-вероятно — като типичен баварец — само би ми теглил една сърдита ругатня... В първия ми роман ще се озовете в 1659 г., Бавария. Магдалена, умната и твърдоглава дъщеря на палача Якоб Куизъл, живее със семейството си извън Шонгау. Всяващ ужас в местното население заради страховития си занаят, Якоб е необичайно мъдър и начетен за времето си мъж. В дома им цари спокойствие и разбирателство, книгите и билкарството са неизменна част от ежедневието на Магдалена. По традиция девойката трябва да се омъжи за сина на друг палач. Макар че Симон – синът на градския лекар, е безумно влюбен в нея. Тридесетгодишната война най-после е свършила, гладът и болестите са променили германците и те са забравили за лова на вещици. До момента, в който в реката е намерено удавено момче с вещерски знак на рамото. Подозренията падат върху местната акушерка Марта Щехлин. Якоб Куизъл е натоварен да изтръгне самопризнания от акушерката. Палачът обаче е убеден в невинността й и заедно с Магдалена и ухажора й започват тайно да търсят истинския убиец. С наближаване на Валпургиевата нощ – празника на вещиците – е намерено друго дете с вещерски знак. Паника обзема жителите на Шонгау, няколко души твърдят, че са видели дявола – зловещ мъж с костелива ръка. Палачът, Магдалена и Симон ще се изправят пред чудовищен – и реален – враг. Връщайки ви назад във времето, когато родилните белези са се смятали за дяволски знаци, кафето е било екзотична напитка, а чумата се е лекувала с еликсир от сушени жаби, „Дъщерята на палача“ ще накара цял един непознат свят да оживее пред очите ви.

- Откъде почерпихте идеята за „Дъщерята на палача“?

- Естествено, от факта, че съм наследник на род палачи, живели в Бавария. Когато бях дете и ни доскучаеше, възрастните ни разказваха истории за предците ни. Когато бях около двайсетгодишен, гостувах на роднини в Мюнхен и открих, че притежават огромен архив от фамилни документи. Тогава отидох до Шонгау, където бяха живели палачите. Разговорите с билкари също ми помогнаха да разбера бита и нравите в Бавария през ХVІІ век. Проучването доведе до направата на радио- и телевизионни документални материали за династията Куизъл и едва тогава реших да напиша художествена творба.

- Как се чувствате като наследник на род палачи?

- За мен щеше определено да е проблем, ако дядо ми е бил нацист екзекутор. Но последният палач в семейството ни е починал в началото на ХІХ век. Не чувствам, че нося някакъв грях, ако това питате. Възприемам фамилната ни история като съкровищница, пълна с интересни, кървави и странни истории. А и освен това се смятам и за нещо като спасител на фамилната чест. В литературата и киното палачът си остава голям злодей и трябваше да направя нещо по въпроса.

- Кое беше най-трудното при написване на книгата?

- Да направя Якоб Куизъл симпатичен на читателите. След решението на Европейския съюз да бъде прекратено прилагането на смъртното наказание, изпитах известни колебания относно книгата, но семейството и приятелите ми настояха да не се отказвам. В крайна сметка „Дъщерята на палача“ постигна огромен успех, макар и да отне известно време да намерим американски издател, и усилията ми бяха възнаградени.

- Защо действието се развива през ХVІІ век?

- Да, можех да избера и друго време, в което са живели предците ми. Все пак действието на книгите в поредицата се развива в края на Тридесетгодишната война – един от най-опустошителните военни конфликти, след които е оцеляла едва една трета от населението на Германия. Наистина апокалиптичен период – войниците се върнали у дома, за да открият, че семействата и домовете им са унищожени. Това ги принудило да станат разбойници по пътищата. Нарасналият брой престъпления довел до увеличаването на смъртните присъди чрез обесване. Това бил период на трансформация за германското население, сътресенията накарали хората да загърбят религията и да търсят решения на проблемите в науката.

- Проучили сте толкова добре периода, искате ли да се върнете в онези времена, ако имаше машина на времето?
- О, не, в никакъв случай! Повече от половината население е измряло във войната или от болести. Хората са умирали от болен зъб, а апендицитът означавал сигурна смърт. Улиците са вонели, нямало е течаща вода... Въобще тъмни времена. Кой би искал да живее така? Проблемът е, че историческите книги и филми често представят фалшива картина: обикновено съществуване сред природата, селска идилия, голямо задружно семейство, радост от простите неща в живота... Нека ви разкрия истината: нещата са стояли коренно различно. И все пак онова време ни е формирало частично като нация. И това беше една от причините да опиша периода.

- Пишете и детски книги. Защо?

- Разказвал съм много измислени от мен истории на децата ми и техните приятели – преди сън, докато чакаме някъде, на път. Родители ме помолиха да напиша истории за деца. Всъщност това постави началото на писателската ми кариера. Децата са най-добрата и в същото време най-безмилостната публика. Изпълнени са с ентусиазъм, но бързо се отегчават и просто започват да тичат наоколо. Така те реагират неподправено и откровено на лошата история.

- Какво прави един роман добър? Какви качества трябва да притежава добрият писател?

- В добрия роман има конфликт. Добрият писател притежава дисциплина, талант и желание за работа.

Интервюто е предоставено от ИК Хермес