Дочакахме невероятния Кабрера Инфанте - с романа му „Три тъжни тигъра”

Петко Тодоров

„Отели ми се воло”, пъшка Румен Стоянов, преводачът на „Три тъжни тигъра” от Гилермо Кабрера Инфанте – в предговора (изд. „Жанет 45”). Само той знае превеждат ли се кубинските диалекти и как. Те, заедно с хаванските жаргони от 50-те години са солта на романа. 

Той е от 1964 и е за предимно нощния живот в Хавана в навечерието на революцията. Мозайка от монолозите на участниците – журналист, актьор, техни приятели, жени. Но и словесни главоблъсканици, има такава глава в романа: „Главоблъсканица”, още „Смъртта на Троцки, разправена от различни кубински писатели, години след – или преди”. Нещо като „Упражнения по стил” на Реймон Кьоно, но по-артистично.

Завършекът е ключът за романа. Главните герои четат много, слушат много музика, гледат много филми. Тогава на кино се е ходело не заради пуканките. Живеят с прочетеното, слушаното, видяното, чрез всичко това и то е техният език. Така просташкият жаргон се редува с явни и неявни цитати от Борхес, Сартр, Ортега и Гасет...

Та безконечното им бъбрене към края обяснява и белетристичната техника, и замисъла. Ако читателят не го е провидял до тук: пародия. Те пародират всичко без граници, вкл. и себе си. От зловещата, грубата пародия до почти неуловимата: „На пристана рибар без сянка в светлината, която Леонардо би нарекъл всеобща, вади риби от една моторница”.

Невероятно словесно приключение, сравняват го с „Одисей” на Джойс, но със забележката, че е по-тежко за превод. „Ти си от най-лошавичкото – му казах”. И „Нищо, ти, що в нищетата нищуваш, да се нищи твоето нищо”. Или „Засмях се с шест куршума смях”.

Заглавието е от испанска скоропоговорка, никакви тъжни тигри няма в романа, или нищо друго, освен три тъжни тигъра. „ТТТ”, наричал го Кабрера Инфанте, „като пистолета „Тулски Токарьов”, „ТТ”, пояснява Стоянов.

Струва си отелването на воло. Пародията е пряка функция на разума. „Животът води неизбежно до най-лошото”, герой от романа. И по-нататък: „Хуморът също води към най-лошото”.

Виж и предговора на Румен Стоянов