page contents Книжен ъгъл: Как наградата „Букър” прави бестселър
Предоставено от Blogger.

Как наградата „Букър” прави бестселър

2.8.15

Петко Тодоров

С романа „Обладаване” на А. С. Байът

Героят пристъпя в стаята, оглежда се и върху страницата се занизват предмети с техните очертания, цветове, нюанси, един след друг, като в протокол, добавя се осветлението, също с нюанси, следват усещания за всичко това, отвлечени мисли и други такива. След малко: старовремски писма на 4-5 страници, цели стихотворения... Изобщо не става за бестселър. 

Обаче романът „Обладаване” на А. С. Байът, Антония Сюзън, получи „Букър” и статут точно на бестселър (изд. „Агата-А”, превод от английски Димана Илиева, превод на стиховете Ангел Игов и Валентин Кръстев). На всичко отгоре героите са литературоведи, живеят с писаното слово на други, хора не от реалния свят.

Той е млад и беден такъв, беден буквално. Обитава мазе с приятелката си, прехранват се с „овесена каша, леща, боб и кисело мляко”, работи на половин щат за издателя на събраните съчинения на английски поет от XIX поет, Лондон. Един ден се докопва до лична книга на поета в Лондонската библиотека, явно неползвана от друг, и между страниците: две чернови на почти любовно писмо.

И решава да издири евентуалната получателка. Прави незаконното – пъхва ръкописите в джоба си. Тръгва литературноисторическо разследване, гарнирано с щипка мистика. То е също като криминалното, само дето няма убийство.

Байът е кака на Маргарет Драбъл, сестрите в английската литература не свършват, романът е от 1990. Нашият герой се разравя, стига до едно име, до средата на XIX век и до колежка от университета в друг град. Двамата ще извървят пътя към истината. Като начало откриват любовната кореспонденция на онези. Романът може да се чете и като двойно любовен – за двете връзки... 

Но по пътя към истината дебне богат и вманиачен американец, готов и на престъпления, още – купища интереси на този и онзи и професионални гадории. Развръзката е филмова с едва доловима струйка мелодрама. Прилича на особено моден напоследък сюжет, комуто книжната търговия дължи доста.

Но Байът не е бестселъров автор. Литературна плътност в 680 страници, която свършва достойно с: „Миришеше на смърт и разруха – свежа миризма, пълна с живот и надежда”.