page contents Книжен ъгъл: „Писмо в бутилка от П.“ - когато мишката се превърне в котка
Предоставено от Blogger.

„Писмо в бутилка от П.“ - когато мишката се превърне в котка

7.8.15

Йоана Ванчева

Третият случай на Специален отдел "Q" от Юси Адлер-Улсен

След като се дистанцира от тях, те се почувстваха като мишка в капан. Някога и той бе изпадал в ролята на мишката, но това отмина отдавна. Сега играеше котката.

Близо до бреговете на Шотландия, рибари съвсем случайно улавят в мрежите си странна бутилка. Бутилката попада в полицейското управление в Уик и там тъне в забвение години наред, докато любопитни очи не я забелязват. 

Изглежда, че съдържанието ѝ е повече от притеснително - бележка, изписана с мастило, подозрително наподобяващо кръв, а единствената дума, която може да се разчете, е ПОМОЩ на датски. И така, бутилката продължава пътя си към Специален отдел „Q“ - датския отдел за разнищване на стари случаи.

Комисар Карл Мьорк и помощникът му Асад започват разследване и всяко ново парче от пъзела разкрива все по-зловеща картина - кървавият зов за помощ е последният признак на живот от две момчета, изчезнали преди много време.

Къде са те? Живи ли са още? Кой е похитителят? И защо родителите им не са ги обявили за издирване? Тези въпроси ще отведат Карл и Асад до дверите на един непознат, почти нереален свят - на религиозните секти. Обитателите му се подчиняват на строга система от правила, а нарушителите търпят наказанието си. Такъв живот обаче не е без последствия - невежеството и фанатизмът раждат жертви.

Но една жертва се е научила да се възползва от правилата и се е превърнала в ловък хищник, търсещ възмездие…

„Писмо в бутилка от П.“ е третият случай от поредицата за ексцентричните служители на Специален отдел „Q“ на датския феномен Юси Адлер-Улсен. Книгата е удостоена с престижните награди „Стъклен ключ“ и „Бари“ за най-добър криминален роман, издаден в САЩ и Канада. Адлер-Улсен отново ни въвлича в надпревара с времето, а участниците в нея са майсторски изпълнени с живот и всеки има своите мотиви.

Със своите над 15 милиона продадени книги, преведени на повече от 40 езика, Юси Адлер-Улсен безспорно се е утвърдил като най-успешният датски криминален автор. Звездата му изгрява с поредицата за Отдел „Q”, начело с комисар Карл Мьорк, чийто безотказен полицейски нюх понякога успява да разсее тоталното му нежелание да работи.

Мьорк – означава „мрак” – е немотивиран, разочарован от живота и просто иска да дреме в кабинета си и да реди пасианси. В разследванията му помагат неговият асистент Асад – сириец с неясно минало и блестящи моменти на гениалност, и докачливата Росе. Следва откъс в превод на Ева Кънева.

Освен охраната в караулката Карл не срещна жива душа в Главното полицейско управление. Сякаш вихър бе помел служителите в сградата. Колоните, опасващи вътрешния двор, сивееха неприветливо.
- Къде, по дяволите, са се изпокрили всички? - провикна се той, тръгвайки по подземния коридор.
Очакваше да го посрещнат весело, с натрапчивия ментов чай на Асад или с класическа музика, струяща от устата на Росе, но всичко тънеше в мъртвешка тишина. Дали не бяха напуснали кораба по време на двуседмичния му отпуск във връзка с преместването на Харди?
Карл надникна в бърлогата на Асад и се огледа объркан. Нямаше ги снимките на лелите му, нямаше го килимчето за молитви, нямаше ги кутиите с дребни сладки. Дори луминесцентните лампи на тавана бяха угасени.
Карл прекоси коридора, влезе в кабинета си и включи осветлението. Най-сетне се озова сред позната обстановка. Тук бе разкрил три случая и бе зарязал два. Забраната за пушене не бе стигнала до това подземие. Всички изстинали дела, които попадаха в ресора на специалния отдел “Q”, стояха надлежно подредени в три спретнати купчини върху бюрото на Карл - част от стройната му система.
Карл се закова на място, когато видя лъскавото, неузнаваемо бюро. По него не се виждаше дори прашинка. Дори стружка. Нито дори един гъсто изписан лист А4, върху който да изтегне уморените си крака, и после да го изхвърли в кошчето за отпадъци. Бяха изчезнали и следствените материали. Сякаш оттук бе минал ураган.
- РОСЕ! - изкрещя настойчиво Карл с цяло гърло.
Гласът му отекна безответно в стените.
Почувства се сам-самичък в целия свят. Последният оцелял, петелът без курник, кралят, готов да замени цялото си кралство срещу един-единствен кон.
Вдигна слушалката и набра номера на Лис от отдел “Убийства”.
Получи отговор след двайсет и пет секунди.
- Деловодство, отдел “А” - обади се гласът на госпожа Сьоренсен - най-враждебната колежка на Карл. Двойница на есесовската вълчица Илза.
- Добър ден - благо подхвана Карл. - Обажда се Карл Мьорк. Тук, долу, няма жива душа. Какво е станало? Случайно да знаеш къде са Асад и Росе?
Слушалката се затръшна след по-малко от милисекунда. Каква кикимора!
Карл стана и тръгна към бастиона на Росе по-навътре в коридора. Кой знае, може пък отговорът на загадката с изчезналите следствени материали да се крие именно там. Предположението му се струваше съвсем логично до онази мъчителна секунда, когато Карл откри, че стената в коридора между кабинетите на Асад и Росе е облицована с поне десет талашитени плоскости, облепени с делата, които до преди две седмици се намираха върху бюрото на Карл.
Местоположението на двураменна стълба от лъскав, жълт дървен материал указваше последния залепен случай. Беше се наложило да го зарежат. Второ подред неразкрито дело.
Карл отстъпи крачка назад, за да придобие цялостно впечатление за хартиения ад. Какво, по дяволите, търсеха неговите следствени материали по стената? Да не би Росе и Асад съвсем да бяха изперкали? Затова ли двамата малоумници се бяха изнизали?
Смееха ли да се изправят срещу Карл!

На втория етаж го посрещна същата пустиня. Пълно мъртвило. Дори мястото на госпожа Сьоренсен зад бюрото зееше празно. Същото важеше за кабинета на началника на отдел “Убийства”, за кабинета на заместника му, за кухнята и за съвещателната зала. Все едно бяха евакуирали цялата сграда.
“Какво става тук?” - смая се Карл. Да не би някой да е отправил бомбена заплаха срещу Управлението? Или полицейската реформа е напреднала дотам, че се е наложило персоналът да освободи сградата, за да я продадат? Да не би новият министър на правосъдието да си е изпуснал нервите и ТВ2 да са надушили сензацията?
Карл се почеса по тила, вдигна слушалката и позвъни в караулката долу.
- Обажда се Карл Мьорк. Къде са се дянали всички?
- Повечето се събраха в Мемориала.
В Мемориала ли? До 19 септември оставаше повече от половин година.
- И какво правят там?
- Директорът на полицията свика оперативка, за да оповести предстоящите реформи. Дължим ти огромно извинение, Карл. Мислехме, че си в течение.
- Току-що говорих с госпожа Сьоренсен и тя не ми каза нищо.
- Явно е пренасочила обажданията до служебните телефони към личния си джиесем.
Карл поклати глава. На цялото съсловие му хлопаше дъската.
Докато стигне до Мемориала, току-виж министърът на правосъдието пак се изметнал от заявените промени.
Погледът на Карл спря върху примамливо мекото кресло на началника. Ето къде ще подремне на спокойствие.
Десет минути по-късно се събуди. Заместник-началникът на отдела бе сложил ръка върху рамото му, а на десет сантиметра пред лицето на Карл танцуваха жизнерадостните кръгли очи на Асад.
Дотук със спокойствието.
- Точно ти ми трябваш, Асад - Карл се надигна от креслото. - Двамата с теб слизаме долу и веднагически сваляме бумащината от стената, ясно? Къде е Росе?
- Не може, Карл - поклати глава помощникът му.
Карл запаса ризата в панталоните си. Какво, по дяволите, си позволяваше Асад? Не може, ама друг път! Май бяха забравили кой командва парада.
- Не се помайвай, а намери Росе и се хващайте на работа. ВЕДНАГА!
- Подземието е затворено - обясни Ларс Бьорн. - От изолацията на тръбите се рони азбест. Службата по трудова безопасност се отби на проверка и няма мърдане.
- Да - кимна Асад. - Наложи се да се настаним тук и не ни е особено широко, но пък ти намерихме чудесен стол - постара се да звучи утешително той. - Само двамата с теб сме. Росе предпочете да си вземе няколко почивни дни преди уикенда, но днес я очакваме да се включи в екипа.
По-добре да го бяха изритали в слабините.

Виж още: Кой сте вие, Юси Адлер-Улсен?