page contents Книжен Ъгъл: В „Бъдеще” на Дмитрий Глуховски хората са безсмъртни, но нямат деца
Предоставено от Blogger.

В „Бъдеще” на Дмитрий Глуховски хората са безсмъртни, но нямат деца

24.9.15

„Сиела“ представя нова епична антиутопия от автора на „Метро 2033”

Добре дошли в XXV век! Безсмъртието е реалност, а само в Европа живеят 120 милиарда души. Целият континент е покрит с огромни кули, извисяващи се на километър-два над повърхността, дори на мястото на Ватикана има такава. Хората се придвижват със свърхскоростни асансьори, които прелитат километър за две минути.

Деца почти няма, всички са млади, красиви и здрави. Законът е безмилостен - ако двама души искат дете, то единият от тях трябва доброволно да се откаже от безсмъртието си. Това буди очаквана съпротива – мнозина се опитват да измамят системата и да отгледат децата си скришом. Но в бъдещето тайни няма – всички те попадат на мушката на военизираните Безсмъртни: скрити зад маски щурмоваци, които силом инжектират серума, причиняващ ускорена старост и смърт.

Ян е Безсмъртен. Убеден е, че той и другарите му са последната преграда пред хаоса, който безотговорните хора, отдаващи се на животинските си инстинкти, внасят в подредения и суров, но справедлив свят. Отгледан е в интернат, преживял е ада в него. Сега има за задача да залови опасен терорист. Ако успее, ще се доближи до върховете на кулите, където живеят богатите и щастливите… но го очаква огромна изненада. От Безсмъртен Ян ще трябва да стане отново човек.

Известният руски журналист и писател Дмитрий Глуховски предлага епична антиутопия с нов поглед към класическите дилеми от „1984” на Джордж Оруел и „Прекрасният нов свят” на Олдъс Хъксли. Авторът на „Метро 2033”, „Метро 2034” и „Здрач” ни кани в „Бъдеще” (превод Васил Велчев), което не е никак привлекателно.

В кариерата си на журналист 37-годишният Глуховски е бил военен кореспондент в Абхазия и Израел, както и в град Кириат-Шмон, върху който се стоварват 80% от ударите на „Хизбула”. Част от митологията за него са подозренията на колегите му от „Евронюз”, че е шпионин, защото просто „не може млад човек на 23 години да знае пет езика и да не работи в разузнаването”. 

Дебютът му като писател е с антиутопичния роман „Метро 2033”, за който получава литературната награда Еврокон 2007: Копенхаген, Дания. Това е една от най-продаваните книги, по мотиви от нея е създадена компютърна игра и се подготвя игрален филм. След нея той пише „Метро-2034” и „Здрач”.