page contents Книжен Ъгъл: Лунатици крачат към война
Предоставено от Blogger.

Лунатици крачат към война

28.9.15

„Ера“ представя фундаменталния труд на сър Кристофър Кларк, двайсет и втори Regius Professor по история на Кеймбридж

В началото на ХХ век La belle epogue е в апогея си. Европа е центърът на света, френският език все още е на мода. Старият континент се радва на безпрецедентен възход. Във финансовите среди преобладава мнението, че при тези условия войната е невъзможна, защото не зависи само от политиците, а и от корпоративния капитал, който има глобални интереси.

Политическите „синоптици” прогнозират безоблачно бъдеще – Европа ще продължава да владее света. И целият този балон внезапно се спуква през 1914 г., когато избухва Голямата война, както я наричат по-късно.

Мигът, в който ерцхерцог Франц Фердинанд е застрелян в Сараево, е може би най-съдбоносният в съвременната епоха. Само 37 дни по-късно европейският континент е във война. Конфликтът мобилизира 65 млн. войници, унищожава три империи и оставя след себе си 21 млн. ранени и 20 млн. убити.

Наистина ли събитията се развиват толкова внезапно? Възможни ли са били други варианти? Нима Великите сили са били толкова заслепени и самовлюбени? Кой е виновен за касапницата, в която загиват милиони? На тези въпроси и днес няма окончателен отговор, независимо че през последните 100 години на темата са посветени над 25 000 книги и статии.

Според Кристофър Кларк в „Лунатици. Как Европа прекрачи прага на Първата световна война“, (Ера) всички са виновни – едни повече, други по-малко. Авторът не акцентира върху бойните действия, а проследява задкулисните интриги, хазартното покачване на политическите залози и нарастващото напрежение в дипломатическата рулетка между основните играчи – Виена, Берлин, Петербург, Париж, Лондон, Белград, без да пренебрегва и амбициите на Рим, Константинопол и София.

Той е сред малцината западни изследователи, които обективно и правдиво разглеждат включването на България във военния конфликт. По онова време Третата българска държава е „конвертируема стока” и е ухажвана от Великите сили, за да я привлекат на своя страна.

Как Балканите – периферен район, далеч от европейските центрове на власт и богатство – се оказват сцена на криза от такъв мащаб?  Какво прави привидно благоденстваща Европа толкова уязвима от въздействието на едно политическо убийство?

Кларк търси отговорите в човешкия фактор и не пропуска да представи всички важни фигури в европейската дипломация в десетилетието преди избухването на военния конфликт. Изключителният му труд върху генезиса на Първата световна война се фокусира върху човешките слабости на мъжете с власт, чиито непремерени рискове и самонадеяни грешки водят до нейното избухване. Така Кларк успява да придаде и усещане за човешката трагедия в този безспорно авторитетен научен труд. 

 „Лунатици” задава резонно въпроса дали мъжете, вземащи решения за бъдещето на Европа, са виждали реалността, или просто проекция на собствените си страхове. А може би и двете? В този смисъл главните герои от 1914 г. са лунатици, нащрек, но невиждащи, преследвани от мечти, но слепи за ужаса, който са на път да причинят на света.

Тезата на Кларк не само пресъздава новите тенденции в съвременната историография за Голямата война, но осветлява стряскащи сходства с политическите решения в съвременните конфликти. Понятието „лунатици” вече има нов статут в света на политиката. През 2014 г. в интервю за в. „Билд” Хелмут Шмит, бивш канцлер на Германия (1974 – 1982 г.), казва по повод на кризата в Украйна: „Европа, САЩ и Русия се държат като лунатици. Така Кристофър Кларк описва ситуацията в навечерието на Първата световна война”.

Увлекателна, прецизна и солидно аргументирана, „Лунатици” е забележителен принос в изследванията за причините за една от най-големите драми в съвременната световна история. Фундаменталното изследване на Кристофър Кларк оглавява престижната класация на „Ню Йорк Таймс” за най-добрите книги през 2014 г. и е носител на няколко награди. Обявена е за историческа книга на годината последователно през 2012 г., 2013 г. и 2014 г.

Сър Кристофър Кларк е професор по съвременна европейска история в Кеймбридж. Автор на исторически трудове, спечелили признание сред професионалисти и любители в цял свят. През 2015 г. е удостоен с рицарска титла за приноса си в британско-германските отношения. Носител е на Ордена за заслуги на Федерална република Германия.