page contents Книжен Ъгъл: Защо е скучен антикомунизмът постфактум
Предоставено от Blogger.

Защо е скучен антикомунизмът постфактум

15.9.15

Петко Тодоров

Не само защото е постфактум

„Факт е, че Унгария, Румъния и България попадат и под нацистка, и под съветска власт, но методите са различни. За разлика от Полша, унищожена от германско-съветското нападение през 1939 г., и от Балтийските държави, окупирани от СССР през 1940 г., по време на войната Унгария, Румъния и България остават напълно суверенни държави” – Тимъти Снайдър в предговора към „Кървави поля” (изд. „Рива”).

Чакай малко, под нацистка власт ли сме били, или напълно суверенни? Авторът е професор по история в Йейлския университет в Ню Хейвън, Кънектикът. Да четем ли нататък?

Да четем. Кървавите поля са на изток от Германия, където през Втората световна си избити „14 милиона”. От Хитлер и от Сталин. Сталин е виновен повече. Войната се нарича „Европа на Молотов –Рибентроп”, името на Чърчил не се споменава нито веднъж.

Германските концлагери се делят натрапчиво на по-неприятни и по-приятни, газовите камери „са разработени като медицински съоръжения в рамките на програмата „евтаназия”.
Четивото е преведено по целесъобразност. Видни протестиращи срещу Орешарски са поели половината от масрафа и са си написали имената.
И Цветан Тодоров е активен антикомунист, събрал е тематични есета в „Тоталитарният опит” (изд. „Изток-Запад”). Същата теза: комунизъм и фашизъм са едно. Защо е антикомунист постфактум? От „практически съображения”, откровеничи дребният буржоа във видния нашенски парижанин.

Той даже не измисля нещо оригинално като Снайдър. Трафарети със забележителни интелектуални проблясъци при отклоненията от темата. В „Якобсон и Бахтин” е в свои води, като приспаднем вайканията: Ама как може да не са антикомунисти!

Разминахме ли се с необходимия критически прочит на нареченото „комунизъм”? Две поколения със сигурност. Критиката от сорта „Кой не скача е червен” легитимира парцелирането на националното богатство. Дълбокият прочит би трябвало да отговори на въпроса Как ситният човек да живее. Защото като кипне пак вековната злоба на роба, бива някой да знае какво става.