page contents Книжен Ъгъл: Христо Буковски: Отварям „тайните фондове” за Българската ерес и богомилите
Предоставено от Blogger.

Христо Буковски: Отварям „тайните фондове” за Българската ерес и богомилите

14.9.15

 Излезе истината за Мага Боян и Съвършените
След десет месеца подготовка, издателство „Сиела” пусна по книжарниците новата ми книга „Похитеното съкровище на богомилите”. Ако в издадената преди две години „Опасният „архив” на богомилите” (претърпяла за това време няколко допечатки) аз все пак изследвах по-лесно достъпните сведения и деликатно застъпвах становища, близки до популярните им тълкувания, този път отварям „тайните фондове” и следвам пътя на неизбежно произтичащите от тях внушения.

Зад величавата история на династичния род, от който произлиза Мага Боян, изплуваха потулени драми и компромиси, отворили пътя на Българското познание върху древни учения и тайнства по нашите земи с практика и завети, изпреварили със столетия Христовите.

Като изтъквам още в началото, че до Х век, когато изгрява богомилството, християнският свят е познавал поредица от ереси, но те предимно са били свързани с определена личност (монтанизъм, манихейство, арианство, несторианство), или с отношението на група адепти към богословска теза (монофизити, докетисти, монотелити, гностици, иконоборци), с много подминавани исторически факти и свидетелства от древните мистерийни практики на посветените по нашите земи, показвам защо единствено проповядваното от нашите езотерици учение е било наречено от Доминикански орден в Тулуза с името на цял народ: Bulgarorum haeresis, сиреч: „българската ерес”.

Събираният в продължение на 32 години документален материал ми позволи да обясня колко сериозни са основанията на папските „божии кучета” и инквизицията, че наистина не става дума за проникновение на една личност, а за изконно Българско учение. Подминавани факти ми откриха истината, че съвършените проповедници на Българското учение не поемат на Запад само защото са прогонени от нашите земи, но и като следват историческото движение на духовни идеи от поне шест столетия с неговите традиции и приемственост.

Все по-натрапчиво виждам, че – с поне осем хилядолетния обозрим духовен живот на предците ни зад гърба си – сега много профани се чувстват богоизбрани. На посветените обаче е отредено са угрижени как да надградят извисеното знание на съвършените като осмислят техните дирения и – според наставащото Време за Духа – ги покажат във вид, разбираем за съвремените търсачи на Познанието.

Не съм сигурен, че на посветения му е по-лесно да живее. Но се възползва смислено от възможността да е човек.

От страницата на Христо Буковски