page contents Книжен Ъгъл: Хасан Бласим: "Всеки иракчанин има поне пет добри истории на ужасите"
Предоставено от Blogger.

Хасан Бласим: "Всеки иракчанин има поне пет добри истории на ужасите"

8.9.15

Жанет 45 представя Лудият от площад Свобода. Премиерата е на 12 септември 2015 (събота), 18:00 в Плюс това, ул. Марин Дринов 30
 
Лудият от площад “Свобода” е дебютната книга на Хасан Бласим, която излиза най-напред в превод на английски (2009) и получава щедри отзиви: „...вероятно най-добрият жив автор на художествена литература на арабски... Писането му е стегнато, интелигентно, насъщно във всяка дума...“ (Гардиън). Следва финландски, италиански, полски превод. Оригиналът, в съкратен вид, е публикуван за първи път едва през 2012 г. в Ливан, но скоро е забранен в арабските страни. През 2013 г. Бласим печели литературния приз на град Тампере, където живее. Американската версия на Лудият... (The Corpse Exhibition) е обявена от Publishers Weekly за една от десетте най-добри книги, издадени на английски през 2014-а. Същата година втората книга на Бласим, Иракският Христос (2013), е удостоена с най-важната награда за чуждестранна литература във Великобритания, тази на в. Индипендънт (Independent Foreign Fiction Prize): забележителното е, че за първи път в 24-годишната й история побеждава превод от арабски и за първи път – сборник с разкази. „Десетилетие след западната инвазия и окупацията на Ирак – гласи становището на журито – писателите от тази страна изследват с нарастваща увереност бруталния и хаотичен следвоенен период. Сред тях Хасан Бласим се откроява с безстрашна прямота и с громящо правилата майсторство.“ За темите, засегнати в сборника, и начина, по който са поднесени, авторът казва: „...мен не ме влече поетичният, жалостив език, с който много иракчани пишат за кървавата трагедия в Ирак... Насилието е изживяване същевременно страховито и нереално. В Ирак насилие се упражнява свирепо и зверски от вече 50 години – низ от болезнени, особени кошмари...“



Разказите в сборника са прецедент не само на български: на живо от Ирак, от първа ръка и в първо лице за терора на своите и чуждите, за чудовищата, родени от съня на разума, за измислиците, в които човек намира спасение или се изгубва окончателно. Уж далечни неща, с които се храни главно вестникарската хроника, а окото машинално прескача в новините... с тази разлика, че тук те са дадени триизмерно и отвътре, без подслаждане, но и без самосъжаление. „В Ирак казваме, че всеки иракчанин има поне пет добри истории на ужасите, а населението ни e близо 30 милиона...“ – тази книга съдържа дванайсет от най-мрачните, но и най-пламенните иракски истории.

Ирак заема важен дял от Близкия изток: голяма част от територията му е пустиня, но немалка е и долината между реките Тигър и Ефрат – някогашна Месопотамия („Междуречие“ на древногр.), люлка на разнолика и развита култура, трупана и рушена през хилядолетията от шумери, акади, вавилонци, асирийци, Иранската империя, Селевкидите, римляните, арабите (от VII в. нататък), Османската империя (от XVI в. – повече от три столетия България и Ирак са част от една и съща държава). Седеммилионната иракска столица Багдад, разположена на бреговете на р. Тигър, е не просто най-големият арабски град след Кайро, но и легендарно място на изобилие и мощ. Основана от халифа Ал-Мансур (714–775), тя се прославя като “град на мира” (така я споменава и багдадецът Синдбад Мореплавателя в Хиляда и една нощ, може би най-прочутия арабски литературен паметник). Населението на Ирак понастоящем е ок. 32 милиона, една пета от които са кюрди. Повечето вярващи са мюсюлмани, като съотношението между шиити и суннити  е приблизително 60% на 40%. Решаващ за съвременното драматично положение на Ирак е ХХ в.: по време на Първата световна война страната е под британска окупация, през 1932 г. става независимо кралство, а през 1958 г. е обявена за република. През 1968 г. социалистическата партия Баас („възраждане“) взема властта с преврат: тя е основана през 1947 г. в Сирия с приоритети като антиколониализъм и “единна арабска нация”, но постепенно става инструмент за държавен терор и в Сирия, и в Ирак. През 1979 г. петият президент на Иракската република, Саддам Хюсеин (1937–2006), узурпира управлението на страната за четвърт век: по негово време са кръвопролитната война с Иран (1980–1988) и окупацията на Кувейт през август 1990 г., заради която широка международна коалиция се изправя срещу Ирак (Войната в Персийския залив, 1990–1991), а Съветът за сигурност на ООН налага смазващо търговско ембарго, което трае 12 години. През 2003 г. САЩ и Великобритания повеждат втора международна офанзива срещу режима на Саддам и нахлуват в Ирак под предлог че там се укрива сериозен арсенал от оръжия за масово поразяване. Диктаторът е свален, арсенал не е намерен, настава дълъг период на преразпределяне на силите, незавършил и до днес: икономиката и инфраструктурата са съсипани, възникват множество въоръжени групи – както суннитски, така и шиитски, – които упражняват кървав терор над мирното население. От 2003 до края на 2011 г., когато изтеглят войските си, САЩ участват в налагането на нови, шиитски правителства. Ирак е сред първите пет страни в света по петролни залежи, което я прави и една от потенциално най-богатите, но засега остава сред най-размирните и трудни за обитаване.

За автора и преводача:

Хасан Бласим
(1973) е режисьор и писател от Ирак, който черпи голяма част от вдъхновението си от киното и често има чувството, че историите, които пише, са „просто отложени филмови сценарии“. Ражда се в шиитско семейство в Багдад, но с деветте си братя и сестри отрасва в Киркук: „В училище в час по рисуване ни караха да рисуваме танкове и войници, които стрелят по Хомейни  и брадата му. И не ни преподаваха имената на цветята, които цъфтяха из града. Диви цветя с всякакви форми и багри. Учителката по математика ни налагаше с колана си. А баща ми системно и по най-идиотски причини упражняваше насилие върху майка ми. Присъствахме на публични екзекуции... Имаше една прашна площадка близо до квартала, в който живеехме. Там играехме на футбол. На същата площадка екзекутираха пред очите на всички дезертьорите и партизаните от кюрдската съпротива. И за назидание оставяха коловете, на които са били завързани обречените на смърт. Ние, децата, ги ползвахме за врати на футболното си игрище.“  Като тийнейджър пише поезия и съставя кръстословици за местен вестник, по-късно следва киноизкуство в Багдад. През 1998 г., заради неприятности с баасисткия режим на Саддам, се премества в Сюлеймания (Кюрдистан). Оттам, след мъчителен преход през държави и обстоятелства от 2000 до 2004 г., мигрира във Финландия. Първите си разкази публикува онлайн, в самоделния сайт iraqstory.com.

Мая Ценова (1956) се занимава с арабски език откакто е завършила немската гимназия в София: първо като студентка в СУ Св. Климент Охридски, после от другата страна на катедрата, като преподавател. Преводът е едновременно нейно битие и страст – и сиренето, и приятелството, което изобщо с нищо не се купува. Сред нейните автори са Джубран Халил Джубран, Махмуд Даруиш, Амин Райхани, Нагиб Махфуз. Освен от арабски има издадени преводи и от ангилйски и немски. Мечтае и за повече свои книги, след като й се е усладила единствената досега – Не разпрягай ината (стихове).