page contents Книжен Ъгъл: Борис Джонсън: Светът, какъвто го познаваме, нямаше да съществува без Чърчил
Предоставено от Blogger.

Борис Джонсън: Светът, какъвто го познаваме, нямаше да съществува без Чърчил

12.10.15

Кметът на Лондон написа "Факторът Чърчил. Как един човек промени историята"

Борис Джонсън е кмет на Лондон от 2008 г. Преди това е бил главен редактор на Spectator и член на Парламента. Борис Джонсън също се е изявявал като „министър в сянка“ на културата и на висшето образование. Автор е няколко книги, сред които „Духът на Лондон“, „Мечта за Рим“. Книгата му „Факторът Чърчил“ (Хермес) е бестселър и се радва на огромен интерес както във Великобритания, така и в редица държави по света.

Борис Джонсън е един от най-харизматичните и популярни британски политици, известен със своята ексцентричност, работоспособност и ораторска дарба. Но дотук приликите му с Чърчил не спират. И той е работил като журналист и е плодовит писател като своя велик предшественик. Може би именно той е човекът, който най-добре може да оцени и представи пред широката публика качествата, които изграждат великия лидер. А нима има по-добър пример от Чърчил за това, че истински великите хора наистина могат да променят историята...
Борис Джонсън прави задълбочен и много интересен обзор на характера и политиката на Уинстън Чърчил. Книгата не следва живота му в хронологическа последователност, а е обособена тематично: Чърчил като човек на словото, политик, съпруг, реформатор, главнокомандващ и т.н. Написана увлекателно, книгата е едно интригуващо пътешествие в живота на един от най-великите лидери на ХХ век.

Това е книга за един от най-големите политици не само на миналия век, но и на всички времена – Уинстън Чърчил. Авторът рисува пъстър портрет на този велик мъж, отсявайки фактите от митовете. Книгата разглежда различни аспекти на неговата колоритна личност: противоречивите му мнения, заразителната му дързост, завладяващото сладкодумие, несравнимата стратегическа мисъл, дълбоката му човечност.

Чърчил е известен с безстрашието си на бойното поле въпреки ненавистта си към унищоженията на войната. Той е блестящ журналист, велик оратор и носител на Нобелова награда за литература. Легендарна е способността му да съчетава обилното хапване и пийване с почти нечовешка работоспособност. Откритостта му за нови идеи го прави пионер в различни области: здравеопазване, образование, социално подпомагане... макар до края на живота си да остава „политически некоректен“.

Но преди всичко, пише Борис Джонсън: Чърчил е живото доказателство и звучният шамар в лицето на всички, които смятат, че историята е просто разказ за развитието на някакви огромни и безлични икономически сили. "Факторът Чърчил" е книга, която би доставила удоволствие не само на онези, които се интересуват от история, а и на всеки, който би искал да научи какви качества изграждат великия лидер. Следва интервю с Борис Джонсън за USA TODAY.

- Вече има достатъчно биографии за Уинстън Чърчил, защо решихте да напишете още една?

- Наистина много се е писало за Чърчил, но предвид факта, че тази година се отбелязват 50 години от смъртта му, семейството му ме помоли да напиша книга за него. Те смятаха, че по-младото поколение вероятно не знае достатъчно за постиженията на този велик наш сънародник. Едно проучване, проведено наскоро сред младите хора, показа, че болшинството от тях смятат, че Чърчил е... куче. Това е наистина ужасно, особено като се има предвид, че светът, какъвто го познаваме, нямаше да съществува без намесата на Чърчил.

- Книгата ви се казва „Факторът Чърчил“. Нима наистина смятате, че един човек би могъл да промени историята?

- Точно така. Чърчил е бобърът, който е запушил бента на историята. Той е бил пиронът, на който съдбата е закачила палтото си. Той е бил лостът, който е отклонил големия нацистки локомотив и в крайна сметка го е накарал да дерайлира. Ако не беше Чърчил, през май 1940 г. Великобритания нямаше да обяви война на Германия. Нито Америка щеше да се включи във войната по-късно. Без него политическата карта не само на Европа, но и на света, щеше да изглежда различно.

- Разкажете ни за нещо интересно, на което се натъкнахте, докато пишехте вашата книга. Нещо, което не е известно на широката публика.
- Ами например Чърчил е човекът, който само 10 години след изобретяването на самолета от Орвил и Уилбър Райт сам полетява във въздуха. И то във време, когато да се лети с тази нова измишльотина, направена от дърво и брезент, е било направо смъртоносно. А когато става министър на флота през 1930 г., сам управлява самолети и неведнъж претърпява катастрофа. Това обаче не го спира.

- Казват, че Чърчил е бил много смел на бойното поле.

- Той е бил единственият британски министър-председател, по когото са стреляли на четири континента. Пословичен със своята смелост, Чърчил е взел участие в редица битки на най-различни места по света: от Афганистан до Куба, от Южна Африка до Судан, от Северна Франция до Дарданелите. Боя се, че много вероятно лично е очистил голям брой хора от страни, с които сега се стремим да поддържаме приятелски отношения. Смятам обаче, че най-голямата му проява на смелост е фактът, че още като дете е успял да превъзмогне своята боязливост и така да стане човекът, когото всички познаваме.

- Явно е било доста интересно да се ровите в живота на този толкова противоречив мъж.

- Така е, научих много любопитни неща. Като например факта, че изобретяването на танка в голяма степен е заслуга на Чърчил. Той е настоявал да се измисли машина, която да може да минава през кал и през окопи, и това изобретение в крайна сметка е помогнало в голяма степен за спечелването на Първата световна война. Хората обаче свързват името на Чърчил основно с Втората световна война, без да осъзнават каква важна роля е играл в политиката на страната в продължение на повече от половин век. Малцина например знаят за ключовата му роля в създаването на редица държави в Близкия изток: Израел, Сирия, Ирак, Либия...

- Като говорим за съвременната конфигурация на Близкия и Средния изток, вероятно ще се намерят критици, които ще кажат, че подобно начертаване на картата на света е довело до много войни и конфликти.

- Разбира се. Вижте, това никога не е била лесна работа. Не забравяйте, че Месопотамия е бил районът, с който дори Римската империя не е успяла да се справи. Няма съмнение, че там проблемите са много дълбоки, разделението между шиити и сунити е нещо, което ние, западняците, не разбираме добре.

- Има цял раздел от книгата, посветен на Чърчил като журналист и писател. Изглежда, е бил плодовит писател.

- Този човек е написал повече думи не само от Дикенс или от Шекспир, а от Дикенс и Шекспир, взети заедно. Както знаете, той дори е спечелил Нобеловата награда за литература през 1953 г. Чърчил е бил отличен журналист, всъщност най-високоплатеният журналист за своето време. Бил е военен кореспондент от редица горещи точки по света. Оригинални и експресивни, написани на жив и ясен език, статиите му и до днес се смятат за образец на журналистическо майсторство.

- Освен това е бил и велик оратор.

- Вярно е, но не е бил роден оратор. За разлика от Мартин Лутър Кинг, който е съчинявал речите си на момента, Чърчил не е бил добър в импровизациите. Той сам е писал речите си, като се е старал да са прости и въздействащи, сетне ги е наизустявал. Майсторството му е било в това да ги произнесе с нужния патос. И все пак той е бил изключително ерудиран и начетен човек, прословут със своята духовитост. Остроумието му е било толкова пословично, че впоследствие са му приписани множество остроумни реплики, които в действителност не са негови.

- Как успяхте да вместите в натоварения си график и писането на книга, и то не за кого да е, а за един от най-големите модерни политици? И какво ви донесе в личен план това наистина амбициозно начинание?

- Наистина беше трудно да вместя писането на книгата между останалите си задължения, но в същото време това беше незабравимо и много обогатяващо преживяване. Чърчил е бил невероятен. Именно очарованието, магнетизмът, богатството на неговия характер беше онова, което ме движеше напред. Това е една удивителна история. Историята на човек, който никога, ама никога не се е предавал.

Интервюто е предоставено от ИК "Хермес"