page contents Книжен Ъгъл: Откъс: „Баба праща поздрави и се извинява” от Фредрик Бакман
Предоставено от Blogger.

Откъс: „Баба праща поздрави и се извинява” от Фредрик Бакман

18.10.15

Корица Дамян Дамянов
„Сиела“ представя ново заглавие от автора на  „Човек на име Уве”

Седемгодишната Елса е различна. Баба й е на 77 и е луда. Тя умее като никой друг да погажда гадни шегички на съседите, да се конфронтира с полицията, да се надсмива над всякаквите модерни правила за поведение в обществото, обобщавайки ги като „шибани политически коректни”. Но освен това е най-добрата - и единствена - приятелка на Елса. Освен луда, баба е много болна. Предусещайки края на приказките, тя изпраща Елса на лов за писма. В тях баба моли за прошка хората, с които не се е отнесла добре. Ловът се превръща в най-голямото приключение на момичето, след като я отвежда в блок, пълен с пияници, чудовища, бойни кучета и най-обикновени вещици. Но я отвежда също така до истината за една баба, която не прилича на никоя друга. Следва откъс в превод на Любомир Гиздов.

Всички седемгодишни заслужават супергерои. Просто така стоят нещата. И кой то не е съгласен, всъщност е пълен глупак.
Така казва бабата на Елса.
Елса е на седем години, но скоро ще стане на осем. Не я бива особено да е седемгодишна и тя го знае. Знае, че е различна. В училище директорът казва, че Елса трябва „да се приспособи“, за да „общува по-добре с връстниците си“.
А пък когато се запознае с хора на годините на родителите й, те винаги заявяват, че е „много зряла за възрастта си“. Елса знае, че това е просто друг начин да се каже „адски досадна за възрастта си“, защото винаги го заявяват, след като ги е поправила, задето произнасят „дежавю“ грешно или защото не правят разлика между „мен“ и „аз“, докато говорят. Отворковците по правило правят такива грешки. А после се усмихват насила и уж духовито казват на родителите й „зряла за възрастта си“. Все едно ги е засегнала с това, че не е пълен идиот, само защото е на седем. Като че това е някакъв недъг. Ето затова Елса няма други приятели освен баба.
Понеже всички други седемгодишни в училището й са точно толкова смотани, колкото се предполага, че трябва да бъдат. А Елса е различна.
Хич да не й дреме, казва баба. Всички супергерои са различни. Ако суперсилите бяха нормални, всички щяха да ги имат.
Баба е на седемдесет и седем години. Но скоро ще стане на седемдесет и осем. Нея също не я бива много в това. Личи си, че е възрастна, защото лицето й изглежда като стар вестник, кой то някой е напъхал в мокрите си обув ки, за да ги подсуши.
Но никой не казва, че баба е зряла за възрастта си. „Жизнена“, казват понякога хората, обръщайки се към майката на Елса. И изглеждат или много разтревожени, или много ядосани, а мама въздъхва и пита колко ще струва да се поправят щетите. Баба например смята, че хората сами са си виновни, щом нямат грам проклета солидарност и отказват да си мръднат колата, когато тя паркира Рено. Или пък ако пуши в болницата и противопожарната аларма се активира, а пазачите дойдат и я принудят да изгаси цигарата, тя започва да крещи: „Защо, по дяволите, всичко трябва да е толкова шибано политически коректно в днешно време!“. А един път направи снежен човек, облече го с истински дрехи и го сложи легнал в градинката, точно под балкона на Брит-Мари и Кент, така че да изглежда сякаш някой е паднал от покрива. Пък веднъж, когато из квартала обикаляха издокарани мъже с очила и звъняха на всички врати, за да разкажат за Бог, Исус и рая, баба застана на балкона с развързан халат и започна да стреля по тях с пушка за пейнтбол, а Брит-Мари не можеше да реши дали е по-възмутена заради пушката, или защото баба не носеше нищо под халата, но за по-сигурно подаде оплакване в полицията и заради двете.
В такива случаи хората казват, че баба е много жизнена за възрастта си.
Казват също, че с годините баба е полудяла. Но всъщност тя е гениална. Просто понякога се държи малко смахнато.
Едно време е била лекар, получавала е награди и журналистите са писали статии за нея, ходила е на най-ужасните места на земята, когато всички други са бягали оттам. Спасявала е животи и се е борила със злото из целия свят. Както правят супергероите. Но накрая някой й е казал, че е твърде стара да спасява животи, макар и Елса да подозира, че онзи някой всъщност е имал предвид „твърде луда“. И затова баба вече не е лекар. Тя нарича онзи някой „обществото“ и казва, че вече не й дават да реже хората само защото в днешно време всичко е толкова шибано политически коректно. Става въпрос най-вече за смотаното изнежено общество и забраната за пушене в операционната, и въобще кой може да работи в такава обстановка? А?
Затова сега баба прекарва повечето си време вкъщи и подлудява Брит-Мари и мама. Брит-Мари е съседка на баба, а мама е майката на Елса. И всъщност Брит-Мари също е съседка на майката на Елса, защото майката на Елса живее в съседство с бабата на Елса. Елса, естествено, също живее в съседство с баба, защото Елса живее с майка си. Освен всеки втори уикенд, когато живее с татко и Лисет. Разбира се, Джордж също е съсед на баба. Защото той е партньорът на мама. Малко е объркано.
Но както и да е, да се върнем на въпроса: и така, суперсилите на баба са спасяване на животи и подлудяване на хора.
Може да се каже, че това я прави доста дисфункционален супергерой. Елса знае това, защото е проверила какво значи „дисфункционален“ в Уикипедия. „Уикипедия“ е това, кое то, ако им се наложи да го обяснят, хората на възрастта на баба описват като „енциклопедия, само че в интернет!“. „Енциклопедия“ е това, кое то, ако й се наложи да го обясни, Елса описва като „Уикипедия, само че аналогова“. А Елса е проверила „дисфункционален“ и на двете места и думата означава, че нещо работи, само че не точно както се очаква. Това е едно от нещата, кои то Елса най-много обича в баба си.
Но може би не точно днес, разбира се. Защото часът е един и половина през нощта, а Елса е много изморена и иска просто да отиде да си легне, но не може, защото баба пак е замерила полицай с лайно.
Може да се каже, че е сложно. Като статус във фейсбук.
Елса се оглежда в малката четириъгълна стая и се прозява толкова изтощено, че изглежда все едно се опитва да погълне собствената си глава на обратно.
– Нали ти казах да не прескачаш оградата, нали – мърмори тя и поглежда часовника.
Баба не отговаря. Елса сваля шала на Грифиндор и го слага на коленете си. Тя е родена в деня след Коледа преди седем години, скоро осем. На същия ден няколко учени от Германия регистрирали най-голямото избухване на гама-лъчи от магнетар, кое то някога е достигало до земята. Вярно, Елса не знае съвсем точно и с подробности какво е „магнетар“, но става дума за някакъв вид неутронна звезда. А и звучи малко като „Мегатрон“, кое то е името на лошия от „Трансформърс“, а това пък е нещо, дето ограничените хора, кои то не четат достатъчно качествена литература, биха нарекли „детско предаване“. В действителност, Трансформърс са роботи, макар че чисто академично погледнато, могат евентуално да се броят и за супергерои. Елса много ги обича, както и неутронните звезди, и си представя, че едно „избухване на гама-лъчи“ изглежда малко като онзи път, когато баба разля фанта върху айфона на Елса и опита да го изсуши в тостера. Баба казва, че щом Елса се е родила в такъв ден, това я прави специална.
Да си специален, е най-добрият начин, по кой то да бъдеш различен.
Но, естествено, в момента баба е заета да изсипва тютюн на малки купчинки върху дървената маса пред себе си и да го увива в шумолящи цигарени хартийки. Елса изпъшква.
– Казах! Казах ти да не прескачаш оградата! Нали! – пояснява тя.
Всъщност не иска да звучи недружелюбно. Просто е малко ядосана. По онзи начин, по кой то могат да бъдат ядосани само седемгодишни деца в полицейски управления и мъже на средна възраст, кои то чакат закъсняващи полети, без да получават информация.
Баба изсумтява и търси запалка в джобовете на твърде голямото си палто. Не изглежда така, сякаш взема случващото се на сериозно, най-вече защото никога не изглежда така, сякаш взема каквото и да е било на сериозно. Освен когато иска да пуши, а не намира запалка, това го взема много на сериозно.
За баба пушенето е едно от сериозните неща.
– Беше нищо и никаква оградка, боже мой, това не е причина хората да се палят толкова – казва тя нехайно.
– Не ме божемойствай! Ти хвърли лайно по полицая! – отбелязва Елса.
Баба върти очи.
– Стига си се превземала. Звучиш като майка си. Имаш ли запалка?
– Аз съм на седем! – отговаря Елса.
– Докога ще ползваш това за оправдание?
– Докато спра да бъда на седем!
Баба въздъхва и измърморва нещо, кое то звучи като „дадада, човек да не попита нещо“, и продължава да търси в джобовете на палтото си.
– Всъщност не мисля, че тук вътре може да се пуши – информира я Елса една идея по-спокойно и прокарва пръсти по скъсания шал на Грифиндор.
Баба изсумтява.
– Естествено, че може да се пуши. Просто ще отворим да се проветрява.
Елса поглежда скептично към прозорците.
– Струва ми се, че това са от онези прозорци, кои то не могат да се отварят.
– Глупости, защо да не могат?
– Имат решетки.
Баба зяпва недоволно към прозорците. После към Елса.
– Значи в полицейското управление също не може да се пуши? Ама че проклето покровителствено общество, а?
Елса отново се прозява.
– Може ли да ползвам телефона ти?
– Какво ще правиш? – иска да знае баба.
– Ще сърфирам.
– Какво ще сърфираш?
– Разни неща.
– Харчиш твърде много време за тия интернет неща.
– Казва се прекарваш.
– Дадада.
Елса клати глава.
– Харчат се, да кажем, пари, времето се прекарва. Не ходиш да обясняваш, че си прекарала двеста крони за нови панталони. А, казва ли се така? А?
– Чувала ли си за момичето, кое то умряло от много мислене, м? – изсумтява баба.
– А ти чувала ли си за момичето, кое то НЕ умряло от много мислене, м? – изсумтява Елса.
Полицаят, кой то влиза в стаята, изглежда страшно, страшно, страшно изморен. Сяда от другата страна на масата и поглежда баба и Елса с извънмерно примирение.
– Искам да се обадя на адвоката си – заявява веднага баба.
– Искам да се обадя на майка си – заявява на секундата Елса.
– В такъв случай искам първа да се обадя! – настоява баба.
Полицаят преглежда малка купчина документи.
– Майка ти идва насам – въздъхва той към Елса.
Баба ахва по онзи драматичен начин, кой то умеят само бабите.
– Защо сте се обадили на н-е-я? Вие наред ли сте? Тя зверски ще се ядоса! – протестира тя, сякаш полицаят току-що й е казал, че смята да остави Елса в гората, за да я отгледат вълци.
– Трябваше да позвъним на попечителите на детето – обяснява полицаят спокойно.
– Аз също съм попечител на детето! Аз съм й баба! – натърт ва баба и се изправя наполовина от стола, размахвайки заплашително незапалената си цигара.
– Часът е един и половина през нощта. Някой трябва да се погрижи за детето – казва полицаят невъзмутимо и сочи часовника си, преди да погледне недоволно към цигарата.
– Да! Аз! А-з ще се погрижа за детето! – изплюва баба.
Полицаят прави доста принуден приятелски жест към стаята за разпити.
– И според теб как ти се получават грижите дотук?
Баба изглежда малко засегната. Но най-накрая сяда обратно в стола и прочиства гърло.
– Ако... значи... мхмх. Така. Ако ще се хващаме за ДЕТАЙЛИТЕ, може би не върви адски добре. Може би не. Но всичко вървеше мирно и спокойно, докато не започнахте да ме преследвате! – възразява тя кисело.
– Защото влязохте с взлом в зоологическа градина – отбелязва полицаят.
– Оградата беше съвсем мънинка – упорства баба.
– Няма мънинки взломове – казва полицаят.
Баба свива рамене и махва с ръка над масата, сякаш смята, че вече достатъчно са дъвкали този въпрос и е време да сменят темата.
– Уф. Слушай малко! Нали тук може да се пуши, а?
Полицаят клати сериозно глава. Баба се навежда напред, поглежда го дълбоко в очите и се усмихва.
– Не може ли да се направи изключение за бедната малка мен?
Елса бута баба с лакът и превключва на тайния им език.
Понеже баба и Елса имат таен език, какъвто всички баби и внуците им трябва да имат, защото всъщност има такъв закон, казва баба. Или поне би трябвало да има.
– Оф! Бабо, стига! Незаконно е да се флиртува с полицаи! – заявява Елса на тайния език.
– Кой казва? – пита баба също на тайния език.
– Полицията! – отвръща Елса.
– Полицията трябва да е на разположение на гражданите!
Аз все пак плащам данъци! – отсича баба.
Полицаят, от своя страна, ги гледа, както човек гледа седемгодишно дете и седемдесет и седем годишна баба да спорят на тайния си език в полицейско управление посред нощ. После баба му намигва изкусително и отново сочи умолително към цигарата си, но щом той поклаща глава, баба се обляга оскърбено назад и избухва на съвсем нормален език:
– Пак тази политическа коректност. В тая проклета страна отношението към пушачите е по-лошо от апартейда!
Изражението на полицая става една немалка идея посурово.
– Аз бих внимавал малко повече с подобни изказвания.
Баба върти очи. Елса се обръща към нея.
– Как се пише?
– Кое това? – въздъхва баба така, както въздъхва човек, когато абсолютно съвсем целият свят е против него, въпреки че той плаща данъци.
– Онова апартай-нещо-си – казва Елса.
– А-п-ъ-р-т-а-и-д – отвръща баба буква по буква.
Изобщо не се пише така, естествено. Елса го разбира веднага щом се протяга през масата, взима телефона на баба и проверява в Гугъл. Баба хич не се има с правописа.
Полицаят прелиства документите си.
– Сега ще те оставим да се прибереш, но ще те извикаме отново във връзка с взлома и пътните нарушения – казва той хладно на баба.
– Как издържаш с този Андроид? – пъшка Елса, докато се мъчи раздразнено с телефона на баба.
Телефонът е с Андроид, защото това е старият телефон на мама, а мама ползва само Андроид, въпреки че Елса непрестанно опитва да й обясни, че всеки човек с поне малко мозък си взима айфон. А баба, разбира се, изобщо не иска да има телефон, но Елса я е принудила да вземе стария на мама, защото баба редовно чупи телефона на Елса при различни инциденти, свързани с тостери. И тогава на Елса й се налага да взима назаем този на баба. Въпреки че е Андроид.
– Какви пътни нарушения? – избухва изненадано баба.
– Неправомерно шофиране, като начало – казва полицаят.
– Как така неправомерно? Това си е моята кола! Откъде накъде ще ми трябва разрешение да карам собствената си кола!
Полицаят клати търпеливо глава.
– Разрешение не. Но ти трябва шофьорска книжка.
Баба разперва ръце.
– Ето го пак покровителственото общество.
В следващия миг из цялата стая отеква трясък. Елса е ударила Андроида в масата.
– На теб пък какво ти става сега? – чуди се баба.
– Това НЕ е като апартейда!!! Ти сравни забраната за пушене с апартейда, а то не е същото. В смисъл, дори не е БЛИЗО!
Баба махва примирено с ръка.
– Казах, че е... знаеш, горе-долу като...
– И горе-долу същото НЕ е! – възразява Елса изумено.
– Беше просто сравнение, боже господи...
– Да, бооолно сравнение!
– Ти откъде знаеш?
– УИКИПЕДИЯ! – зяпва Елса и сочи телефона.
Баба се обръща отчаяно към полицая.
– И твоите деца ли се държат така?
На полицая като че ли му става неудобно.
– Ние... в нашето семейство не оставяме децата да сърфират сами в интернет...
Баба веднага разперва ръце към Елса, сякаш с този жест иска да каже „ето!“. Елса само поклаща глава и скръства ръце.
– Просто се извини, че хвърли лайно по полицая, за да можем да се приберем, бабо! – изсумтява тя на тайния език, все още подобаващо раздразнена заради онази работа с апартейда.
– Извинявай – отвръща баба на тайния език.
– На полицая, не на мен, мъпет такъв! – казва Елса.
– Тук не се извиняваме на фашисти. Аз плащам данъци. И ТИ си мъпет! – мръщи се баба.
– ТИ си! – срязва я Елса.
После двете застават със скръстени ръце, обърнали демонстративно гръб една на друга. Накрая баба кимва на полицая и казва на нормалния език:
– Би ли предал на разглезената ми внучка, че ако смята да се държи така, ще си ходи пеша?
– Пф! Кажи на НЕЯ, че възнамерявам да се прибера с мама, а пък тя да си ходи пеша! – веднага я репликира Елса.
– Кажи на н-е-я, че може... – започва баба.
Но тогава полицаят се изправя, без да каже и дума, излиза от стаята и затваря вратата след себе си по такъв начин, сякаш смята да влезе в друга стая и да зарови лице в голяма мека възглавница и да закрещи с всичка сила.
– Виж сега какво направи – казва баба.
– Виж ТИ какво направи! – отговаря Елса.
След малко в стаята влиза жена полицай с мускулести ръце и зелени очи. Като че ли и друг път е срещала баба, защото се усмихва с онази уморена усмивка, коя то ползват хората, кои то познават баба, след кое то въздъхва тежко и казва:
– Трябва да спреш вече с тези изпълнения, имаме да гоним и истински престъпници.
Тогава баба измърморва „Спрете вие“ и после ги пускат да се приберат.
Докато стоят на тротоара и чакат мама, Елса опипва замислено шала си. Скъсаното минава право през емблемата на Грифиндор. Елса се опитва да не заплаче. Не й се получава много добре.
– Майка ти ще го оправи – казва баба, като опитва да звучи ведро и побутва Елса по рамото.
Елса поглежда нагоре притеснена. Баба кимва леко засрамено, придобива по-сериозен вид и снишава глас.
– Ух, можем... знаеш. Можем да кажем на майка ти, че шалът се е скъсал, когато опита да ми попречиш да прескоча оградата на маймуните.
Елса кима и отново прокарва пръсти по плата. Шалът не се скъса, когато Елса опита да попречи на баба да прескочи оградата. Скъса се в училище, когато три от по-големите момичета, кои то мразят Елса, без Елса да знае защо, я приклещиха пред столовата и я удариха, скъсаха шала и го хвърлиха в една тоалетна. Подигравателният им смях все още подскача из главата на Елса като топче от флипер.
Баба вижда погледа й, навежда се напред съзаклятнически и казва на тайния език:
– Някой хубав ден ще отидем при онези чистокръвни мъпети от училище, ще ги отведем в Миа мас и ще ги хвърлим на лъва!
Елса бърше очи с опакото на ръката си и леко се усмихва.
– Не съм идиот, бабо. Знам, че всичко, кое то направи тази вечер, беше, за да забравя за случката в училище – прошепва тя.
Баба подритва чакъла и се прокашля.
– Ами... знаеш. Ти си ми единственото внуче. Не исках, такова, да запомниш днешния ден с онова с шала. Затова реших, че вместо това можеш да го запомниш като деня, когато баба ти влезе с взлом в зоологическата градина...
– И избяга от болницата – ухилва се Елса.
– И избяга от болницата – ухилва се баба.
– И хвърли лайно по един полицай – отбелязва Елса.
– Всъщност беше пръст! Или поне по-голямата част! – възразява баба.
– Промяната на спомени е хубава суперсила – признава Елса.
Баба свива рамене.
– Ако човек не може да разкара лошотията, трябва да навакса с повече добротия.
– Няма такава дума.
– Знам.
– Благодаря, бабо – казва Елса и обляга глава на ръката на баба.
Баба само кимва и прошепва: „Ние, рицарите на кралство Миа мас, просто изпълняваме дълга си“.
Защото всички седемгодишни заслужават супергерои.
И кой то не е съгласен, всъщност е пълен глупак.