page contents Книжен Ъгъл: Какво ни готвят лунатиците
Предоставено от Blogger.

Какво ни готвят лунатиците

20.10.15

Петко Тодоров

Те са майстори на световни касапници, според Кристофър Кларк

„Зад ексцесите стои терористична организация с култ към саможертвата, смъртта и отмъщението. Но тази терористична организация не е териториално обусловена; тя е без ясно географско или политическо местоположение, разпръсната в клетки отвъд политическите граници. Организацията е трудна за проследяване; връзките й с всяко суверенно правителство са непреки, скрити и със сигурност е много трудно да бъде различена отстрани”, не, това не са ислямистки терористи.

Това са сръбските патриоти, които през 1914 застреляха австрийския престолонаследник в Сараево и почна войната. Описани от Кристофър Кларк в „Лунатици” (изд. „Ера” и „Глобус”). „Как Европа прекрачи прага на Първата световна война”, е българското подзаглавие.

„Как” е много важна гледна точка за професора по история в Кеймбридж. Въпросът „Защо” директно и задължително води към вината, а там историята се размива. „На практика няма гледна точка за зараждането на войната, която да не може да бъде подкрепена от набор от налични източници”, изтъква той.  Разбирай под „източници” документи...

И изрежда станалото до началото на войната – буквално по събитие на параграф в тези над 500 страници. Усещането е, че нищо не е случайно в причинно-следствената верига. За да завърши с изречението: „Главните герои от 1914 г. са лунатици, нащрек, но невиждащи, преследвани от мечти, но слепи за реалността на ужаса, който са на път да причинят на света”.

По-красноречив е Чърчил, както обикновено, в цитирано писмо до жена си дни преди войната: „Всичко клони към катастрофа и колапс. Аз съм силно заинтригуван, зареден и щастлив”.

Хелмут Шмит, бивш германски канцлер, бил рекъл по повод кризата в Украйна: „Европа, САЩ и Русия се държат като лунатици”, цитирайки Кларк. А нима не се държат като лунатици и спрямо Сирия? Каквато и да е ползата от изпълненото с толкова мрачна систематичност четиво, остава не удоволствието, че толкова време няма световна касапница, а притеснението, че я няма вече толкова години.