page contents Книжен Ъгъл: Африканската литературна кръв
Предоставено от Blogger.

Африканската литературна кръв

6.10.15

Петко Тодоров

Четем „Изгладнелият път” на Бен Окри

„В началото имаше река. Реката се превърна в път, който се разклони по целия свят. И тъй като пътят някога е бил река, той бе вечно гладен”, разказва момчето в „Изгладнелият път” на Бен Окри (изд. „Прозорец”, превод Петя Петкова).

Той е абику, дете дух, което се лута между света на живите и отвъдното. „Сред нас нямаше нито един, който трепетно да очаква да се роди”, сред абику.

„Да се родиш, означава да дойдеш в света, натежал от странните дарове на душата, от загадките и неугасващото усещане за изгнание”.

Той се ражда. Приятелите му абику правят всичко възможно да си го върнат. Но той обича майка си и баща си. В гето на нигерийски град.


Окри (1959) е роден в Нигерия, 2-годишен се озовава със семейството в Лондон, на 10 години обратно, на 20 записва във Великобритания университет, не завършва от бедност. Това е 5-ият му роман, с него печели „Букър” 1991...

В онова гето избухва метеж, момчето се изгубва. Бащата е общ работник, майката търгува амбулантно, гладът е най-честият гостенин в семейството. Гадателка открива детето. Битието е подгизнало от гадания, магии и др. такива. Плюс общуването на момчето с другите абику. Следва историята на семейството, намесват се партийни борби.

Внимателният поглед върху британската литература от последните 30-40 години ще отчете, че почти всичко свежо е от автори с азиатска, африканска и карибска кръв. Окри е само прозорче към невероятния от европейска гледна точка африкански духовен свят. Да, жив фолклор, но какво въображение.

Достатъчно е на страница поне по едно от „Очите на жена му бяха огромни от недовършен плач”, или „На долната му устна кацна муха, която потъркваше тъничките си крачета и пиеше от съня му”... Какво ли ще е, ако това въображение роди социални идеи?

От „Светът, който виждаме, и светът, който съществува, са две различни неща. Войните не се водят на бойни полета, а в пространства, по-малки от глава на карфица. Нужен ни е нов език, на който да разговаряме помежду си” до тях е една идея.