page contents Книжен Ъгъл: Бежанците като белетристика
Предоставено от Blogger.

Бежанците като белетристика

1.11.15

Петко Тодоров

Те са новата литература на ужаса в разказите на Хасан Бласим

„Ако разкажа подробно какво правят българските граничари с емигрантите, когато ги хванат, човек може и да не ми повярва, че в Европа има подобни средновековни зверства”, Хасан Бласим в „Лудият от площад Свобода” (изд. „Жанет 45”). Заловили го през 2001 с групичка, взели им всичко, което може да се вземе, опердашили ги до кръв и ги върнали в турско. Но се добрал до Финландия, там живее, иракски кинорежисьор и писател, сборникът с разкази е книжният му дебют, силно превеждан на Запад, забраняван в Арабския свят.

Баасистите извели 3 на площада, забили 3 дървени кола, вързали ги на тях и ги застреляли. После децата забили коловете със засъхнала кръв на поляната за футболни врати, едно от момчетата се оплакало на дошлия баща на Бласим: „Чичо, един не достига... Де да бяха убили още някого...” Разкази потопени в кръв и лайна, без капчица метафора в тези 2 думи.

Метафората е във края на разказа, дето 35 иракчани се задушили и пукнали в трафикантски камион край сръбско село. Метафората идва обикновено в края на историите му, защото реалността пренатоварва словото, словото не издържа под тежестта й и рухва в метафора.
Бащата, дето изненадал изгладнелите си 6 щерки с огромна риба, която приготвил апетитно с зеленчуци. И я натъпкал с отрова. За да ги спаси от участта им – неизбежната проституция. С благородната вяра, че жена му одобрява от гроба. Такива неща.

Автомобилът-бомба на многолюдния пазар и последвалата каша от зарзават и човешки мръвки, не е като репортаж по телевизията, друго е. Езикът на Бласим е кафкиански, няма как да е различен, почеркът му е такъв. Разказът „Изложение на трупове” е излишен, преиграването не е оправдание и в дебют. Разказите за емигрантския живот на Запад са задължителни с кошмарите на героите.

Единственият път за онези пораснали футболисти е към Германия и Скандинавия и те са прави. Ние сме прави да ги вземаме за ненаши и опасни. Ако някой няма интерес да се изтребим помежду си, защо го прави? Сигурно защото се извисява над нещата.