page contents Книжен Ъгъл: Нашият Спартак
Предоставено от Blogger.

Нашият Спартак

10.11.15

Петко Тодоров

Проф. Димитър Попов (1950 - 2015) отся истината за него в лебедовата си песен

Произходът на Спартак „може със сигурност да се търси в зоната на Източна и на Югоизточна Тракия сред големците на мощните одриси”, пише Димитър Попов в „Спартак Тракиецът” (изд. „Изток-Запад”).

И изрично доказва, че не е от медите, племето, населявало поречието на Струма. За който произход съобщава Уикипедия – за заблуда на ловците на бърза и лесна информация.

Остаряло схващане, в Сандански даже има паметник на героя. Попов опитва да отсее „всевъзможните спекулации, които към ден днешен опират и до кинопродукции, и до измислени кървави сериали”.

Спекулациите тръгват от античните автори, от които се черпят сведения за Спартак.
Заради тоталната им политкоректност. Те до един и до последната буква в съчиненията си се имат задължени да очернят неговото въстание. И за тях не е проблем да изкривяват факти, обстоятелства, числа. В този смисъл политкоректността не е мръднала и на косъм до ден днешен.

Историкът Попов лавира ловко сред онези писания, за да отсее истината. Помага му и че е траколог, примерно при интерпретацията на конското жертвоприношение преди последната битка... Епитетите обаче на античните автори за роба Спартак са само в превъзходен положителен тон: гениален военен стратег и пълководец.

„По принцип Спартак и ръководеното от него движение се споменават по-скоро мимоходом в трудовете по римска история, липсват подробни студии по различни проблеми или пък статии относно всевъзможни подробности, а монографиите се броят на пръсти”, отбелязва Попов.

Телата на избесените няколко хиляди въстанали роби по пътя между Капуа и Рим хвърлят тежка сянка. Нали под нейна тежест ни научиха, че свободата е в избора между 5-6 марки бира в супермаркета.

Лебедовата песен на професор Попов. Перото му бе възпитано някога в белетристиката, преди да се хвърли върху историята и то се усеща в почерка му. Той се размина с кресливата публичност, споходила „демократично” сюрия от колегите му и за добро. Историята се пише.