page contents Книжен Ъгъл: Виктор Ерофеев като застъпник на мъжките яйца
Предоставено от Blogger.

Виктор Ерофеев като застъпник на мъжките яйца

22.11.15

Петко Тодоров

„Заставам пред вас като застъпник на мъжките яйца”, почва Виктор Ерофеев в едно от есетата от „Мъжете – тирани, мъжете под чехъл” (изд. „Факел експрес”). Мъжът е осъден да е тиранин и да е под чехъл. Двойнственост, която предполага море от вариации. Но, опростено казано, Ерофеев предпочита социалната психология пред личностната, там е силен, там е литературен.

И замахът му увлича. Затуй са досадни сексуалните му приключения от първо лице единствено число. Да, едни американски автори станаха писатели с това, но друго е, те това имаха за споделяне. Защо ли очакваме от руските писатели непременно повече?

И какво – освен да притурим и тези му откровения към литературната интровертност. Ерофеев не се задоволява с ирония и самоирония, той е откровено в сарказъм и самосарказъм. Дали му се получава винаги, примерно когато ни тика в очите педофилията на Достоевски?

Ами, има читатели за всичко. В този смисъл Ерофеев е забавен, нали ни преразказва историите на водката и на комикса... Той ни разказва нелицеприятните образи на руските си колеги, не цепи басма на никого, повтаряме: има читатели за всичко.

Той е христоматийният случай на пръкване на дисидентче от висшата комунистическата номенклатура. Темата е жизнено важна за преживяващите „прехода”, но е рано за нея, има да се напасват още интереси. Но, забележете, той е талантлив, той е писател в пълния смисъл на понятието, а и това е руският мащаб.

Той си позволява: „Според мен капитализмът е доста жалка философия, отговаря единствено може би на духовната нищета на самия човек. По-добър е от комунизма, естествено, по-качествен е, но пак не е кой знае какво”.

Има много фасон в: „Преди няколко години с Немцов бяхме на езерото Комо. Говорихме за патриотизма...”; много мъдрост без патриотизъм в: „Европа е като жена, мисли си, че е привлекателна. Всичко ще е наред, докато не изгуби тази си илюзия”. И много истина в: „В литературата има само едно правило: не пречете на думите”. Чул го от Милорад Павич.