Цялото кремълско войнство

Михаил Зигар*

Слънце представя Владимир Путин. Неизбежните войни

Когато започнах тази книга, мислех, че тя ще бъде за събитията в Русия от последните петнайсет години, за промяната в светоусещането и мирогледа на Владимир Путин и неговото най-близко обкръжение, за това как започна всичко и до какво ни доведе. Установих обаче, че участниците в събитията изобщо не си спомнят какво се е случило в действителност.

Всеки от тях композираше спомените си така, че да изглежда почтен и героичен и разбира се, винаги той да е прав. През годините интервюирах няколко десетки души от най- близкото обкръжение на Владимир Путин – служители в администрацията на президента, членове на правителството, депутати от Държавната дума, бизнесмени от списъка на Forbes, чуждестранни политици.

Почти всеки от тях разказваше своята история, която често нямаше допирни точки с историите на другите лица. Героите ми понякога забравяха фактите, бъркаха времето и не си спомняха дори собствените си постъпки и думи. И почти всички молеха да не бъдат цитирани. Всъщност успях да разпитам достатъчно участници в събитията, за да се очертае сравнително ясна картина.

В крайна сметка се получи история за това как един човек случайно става крал. Отначало просто се старае да се задържи във властта, но му провървява. Решава, че може да бъде успешен борец и реформатор – крал Лъвското сърце. И да влезе в историята. После обаче пожелава хубав живот. И става крал Великолепни. След това се уморява и иска да си почине. Тогава разбира, че вече не може да си го позволи, тъй като е част от историята. Защото вече е цар Грозни.

 Как станаха всички тези промени? Благодарение на неговото обкръжение – онази разнородна свита, която през всички тези години усърдно разиграваше „краля“. Най-близкият му кръг го подхвана и манипулирайки го със собствените си страхове и желания, го понесе на- пред. Натам, където самият той дори не бе мечтал, че ще се озове.

Когато възстановяваме събитията, след като вече знаем как са завършили, историята изглежда логично. Може дори да си помислим, че от самото начало всичко е сочело натам, и да съзрем някакъв първоначален план. Героите със задна дата измислят аргументи за собствените си действия. Намират причини, които в действителност не са съществували, и логика, за която преди дори не са подозирали.

Само дето събитията от последните петнайсет и повече години в Русия нямат ясна логика. Те по-скоро приличат на кардиограма – ту внезапно ту тръгват нагоре, ту неочаквано се сриват надолу. Поредицата от събития, които успях да възстановя, разкрива не само липсата на план, но и на ясна стратегия както у Путин, така и у неговото обкръжение. Всички пред- приети действия са само тактически стъпки и бързо реагиране на външните дразнители, но не водят до крайна цел.

Задълбоченото вникване в постъпките и мотивите на руските политици от последните години доказва, че теориите за заговор са неверни. И ако има дори и най-малко съмнение в причината за едно или друго събитие – зла умисъл или грешка, винаги трябва да се заложи на второто.

Знаели ли са управляващите на руската държава през 2000 година докъде и как ще стигнат след 15 години управление? Не. Знаели ли са през 2014 година как ще посрещнат 2015-а? Също не.

Когато пиша „управляващите“ в множествено число, това не е грешка. Смята се, че всички решения в Русия се вземат от един човек и че този човек е Владимир Путин. Това обаче е вярно само донякъде. Всички решения наистина се вземат от Путин, но Путин не е един човек, Путин е огромен колективен разум. Десетки и стотици хора всекидневно налучкват какви решения трябва да вземе Владимир Путин.

Самият Владимир Путин непрекъснато налучква какви решения трябва да вземе, за да го приемат всички, да бъде разбран и одобрен от огромния колективен Владимир Путин.През всички тези години колективният Владимир Путин конструираше спомените си, за да докаже и на себе си, че е прав. За да се убеди, че действията му са логични, че има план и стратегия. Че не допуска грешки, а е принуден да постъпва така, защото се бори с врагове и води тежка и непрекъсната война.

Превод Ива Николова

* Предговор към книгата. В нея се проследява историята на Русия по време на управлението на Владимир Путин от 2000 до 2015 г. Написана е въз основа на документи, на десетки уникални лични интервюта, които авторът е направил  с хора от най-близкото обкръжение на руския президент. Сред тях са главният му идеологически съветник Владислав Сурков, бившият президент и настоящ премиер Дмитрий Медведев, служители в администрацията на президента, членове на правителството, депутати от Държавната дума, бизнесмени от списъка на „Forbes“, чуждестранни политици. Така събрани, фактите, събитията и мнениятата, оформят цялостна картина на живота в Кремъл. Това е и историята на взаимоотношенията на руския държавен глава с чуждестранни партньори и противници – Герхард Шрьодер, Ангела Меркел, Джордж Буш, Барак Обама, Силвио Берлускони, Муамар Кадафи, Тони Блеър, Виктор Янукович и други. Според автора в тази книга за пръв път става ясна метаморфозата на Путин – как и защо от либерален прозападен президент през първите години на новия век, той се превръща в авторитарен управник и в един от най-яростните противници на Запада. Михаил Зигар е един от най-известните руски журналисти, главен редактор на единствената независима руска телевизия „Дождъ“. Десет години е работил като военен кореспондент в най-големия руски вестник „КоммерсантЪ”. Отразявал е войните в Ирак, Ливан, Палестина, революциите в айна и Киргизстан. Носител е на няколко престижни журналистически награди. Роден е през 1981, завършил е МГИМО (Московски държавен институт по международни отношения).